Читать «Лираел» онлайн - страница 218

— А и би било по-безопасно — каза Кучето, като изгледа проницателно Сам.

Сам извърна очи, неспособен да издържи на погледа му. То някак успяваше да разбере тайните му мисли. Една част от него му казваше, че трябва да продължи. Друга част му казваше, че не може да го направи. Прилошаваше му от цялото това напрежение. Където и да отидеше, не можеше да избегне факта, че е бъдещ Абхорсен и съвсем скоро щяха да го разобличат като изменник.

— Това ми се струва добра идея — каза Лираел. — Къщата се намира на Дългите скали, нали? Оттам можем да поемем на запад, като избягваме пътищата. В Къщата има ли коне? Не мога да яздя, но бих могла да си сложа кожа на Хартата, докато ти…

— Конят ми е мъртъв — прекъсна я Сам, внезапно пребледнял. — Не искам друг!

Той се изправи рязко и закуцука в мрака, взирайки се в Ратерлин, като наблюдаваше сребристите вълни по мрачната речна шир. Чуваше как Лираел и Онова Куче — което твърде много приличаше на Могет, за да бъде спокоен — разговарят зад гърба му, но твърде тихо, за да разбере думите. Ала знаеше, че говорят за него и го досрамя.

— Той е едно разглезено хлапе! — прошепна сърдито Лираел. Не беше свикнала с подобно поведение. По време на своите проучвания беше правила каквото си пожелае, а в библиотеката цареше желязна дисциплина. Сам й беше дал полезна информация, но иначе беше досаден. — Просто се опитвах да съставя някакъв план. Може би трябва да го оставим.

— Той е притеснен — призна Кучето. — Но също така е преживял и много неща, които са го подложили на неподозирани изпитания — освен това е ранен и уплашен. Утре ще бъде по-добре, както и в близките дни.

— Надявам се — каза Лираел. След като вече знаеше повече за Никълъс, Капана за светкавици и нападенията на мъртвите срещу Сам, тя осъзна, че навярно ще има нужда от цялата помощ, която успее да получи. Цялото Кралство щеше да се нуждае от такава помощ.

— В крайна сметка, това е негово задължение — добави тя. — След като е бъдещ Абхорсен. Би трябвало да се върна на сигурно място на Глетчера, докато той се занимава с Хедж и каквото и да било друго там!

— Ако Абхорсен и кралят са прави относно плановете на Хедж, никъде няма да бъде безопасно — каза Кучето. — И всички, които носят Кръвта, трябва да защитават Хартата.

— О, Куче! — каза жално Лираел и прегърна Кучето. — Защо всичко е толкова трудно?

— Просто така — отвърна Кучето, като излая в ухото й. — Но сънят ще направи всичко по-лесно. Новият ден ще донесе нови гледки и миризми.

— Как би ми помогнало това? — промърмори Лираел, но легна на земята, като довлече раницата си, за да я използва вместо възглавница. Беше твърде горещо за одеяло, въпреки лекия ветрец, който подухваше откъм реката. Горещо и невероятно влажно, а на всичко отгоре имаше и комари и мухи. Според календара на Кралството лятото още не беше настъпило, но времето не се интересуваше от хорските изчисления. А и нямаше признаци за някоя разхлаждаща дъждовна буря.