Читать «Кралят на исковете» онлайн - страница 44

Той млъкна за миг и отпи от кафето. Тениската му трептеше, изопната върху внушителните мускули. После продължи:

— И тогава започнали да правят грешки. Избрали три града: Мексико Сити, Сингапур и Белград, и трите извън юрисдикцията на Агенцията по храните и лекарствата. Под прикритието на някаква неясна международна хуманитарна организация построили клиники за рехабилитация на наркомани, много хубави и надеждни заведения, където пациентите наистина били държани под ключ и били под тотален контрол. Подбрали най-закоравелите, най-пропадналите типове, които могли да открият, вкарали ги вътре, изчистили ги, провели им по един курс с тарван, като през цялото време наркоманите нямали представа какво се върши с тях. Пък и не им пукало особено, нали всичко било безплатно.

— Човешки лабораторни животни — каза Клей. Дотук историята беше завладяваща, а и Макс Пожарникаря го биваше за разказвач.

— Именно. При това достатъчно далеч от американската система на граждански искове. И от американската преса. И от американските закони. Блестящо замислено. Освен това препаратът действал безотказно. След трийсетдневен курс притъпявал апетита за дрога. След шейсет дни наркоманите се чувствали достатъчно добре без дозата си, а след деветдесет спокойно можели да се върнат на улицата. Всичко се наблюдавало най-стриктно: режим на хранене, физически упражнения, самото лечение, дори разговорите помежду им. Моят клиент поставил поне по един свой служител да наблюдава всеки пациент, а трите клиники са с по сто легла всяка! След три месеца пациентите били изписвани с условието през ден да се отбиват в клиниката, за да си получат дозата тарван. Деветдесет процента продължили амбулаторно курса на лечение и си останали чисти. Деветдесет процента! Само два процента се върнали към предишната зависимост.

— А останалите осем процента?

— Именно тези осем процента се оказали проблем за моя клиент, но тогава той не подозирал нищо. Тъй или иначе, те веднага попълвали бройката с нови хора на мястото на изписаните, докато за осемнайсет месеца около хиляда души изкарали курс на лечение с тарван. Резултатите надминали всички очаквания. Моят клиент вече подушвал печалби в размера на милиарди. При това без никаква конкуренция. Нито една друга фирма не разработвала подобен препарат. Повечето фармацевтични компании се били отказали още преди години да търсят лекарство за наркоманията.

— А каква била следващата им грешка?

Макс помълча за миг, после каза:

— Много са.

Чу се звънецът на вратата; обедът им пристигаше. Един келнер вкара количка с храна и пет минути се суети с чиниите и приборите. Клей стоеше до прозореца и гледаше замислено, с невиждащи очи, към Уошингтън Монюмънт. Най-после Макс даде бакшиш на човека и го изпрати до вратата.

— Гладен ли сте? — запита той.

— Не. Продължавайте. — Клей свали сакото си и седна на стола. — Мисля, че най-хубавото предстои.