Читать «Кралят на исковете» онлайн - страница 225

През цялата следваща седмица Клей нито веднъж не напусна дома си. Ребека опакова всички неща на Ридли в големи чували за боклук и ги свали в мазето. После донесе част от собствения си багаж, макар Клей да я бе предупредил, че твърде скоро ще загуби къщата. Готвеше вкусни обеди и вечери и се грижеше за него като истинска болногледачка.

Двамата гледаха стари филми до полунощ, после спяха до късно на следващата сутрин. Ребека го караше с колата си на лекар.

Ридли се обаждаше през ден от острова. Клей не й съобщи по телефона, че мястото й е заето; предпочиташе да го направи лично, ако и когато се завърнеше. Ремонтът на вилата вървял превъзходно, докладваше тя, макар Клей сериозно да бе орязал бюджета. Ридли явно не се интересуваше от неговите финансови проблеми.

Последният адвокат, който се появи в живота на Клей, беше Марк Мансън — специалист по фалити, който се занимаваше с особено тежки и заплетени случаи на фалирали фирми. Критъл го бе открил. След като Клей го нае, Критъл му показа счетоводните книги, договорите, съдебните дела, активите и пасивите. Всичко. Когато Мансън и Критъл дойдоха в къщата на Клей, той помоли Ребека да излезе. Искаше да й спести ужасяващите подробности.

За седемнайсетте месеца, откакто бе напуснал СОЗ, Клей бе спечелил 121 милиона долара. От тях 30 милиона бяха изплатени като премии на Родни, Полет и Джона; 20 милиона бяха отишли за наеми и режийни на офиса, изплащане и поддръжка на гълфстрийма; 16 милиона бяха прахосани за реклама и медицински изследвания по случаите „Дайлофт“, „Максатил“ и „Тънкия Бен“; 34 милиона бяха за данъци, платени или натрупани; четири милиона за вилата и три милиона за яхтата. Още по милион тук и там — за къщата в Джорджтаун, за „заема“ на Макс, за всичките обичайни изхвърляния на един новобогаташ.

Лъскавият нов катамаран на Джарет беше особен случай — Клей го беше платил, но бахамската компания, на която се водеше, беше изцяло собственост на баща му. Според Мансън съдът, който водеше процедурата по фалита, щеше да заеме една от две възможни позиции: или яхтата беше подарък и в такъв случай Клей трябваше да заплати данък дарение, или просто беше чужда собственост и не представляваше част от имуществото на Клей. При всички положения катамаранът щеше да остане собственост на Джарет Картър.

Освен това Клей бе спечелил 1,7 милиона от търговия с акции на „Акърман“ и макар част от сумата да беше скрита в офшорна сметка, тя трябваше да се върне и декларира.

— За укриване на активи се ходи в затвора — назидателно каза Мансън, който очевидно сам не беше склонен да извинява подобни нарушения.

Финансовият баланс на Клей Картър показа актив от близо 19 милиона долара с малко на брой кредитори. Потенциалните пасиви обаче бяха катастрофални. Понастоящем двайсет и шест бивши клиенти на фирмата я съдеха в групов иск за фиаското с дайлофта. Техният брой се очакваше да нараства и макар да беше невъзможно да се оцени стойността на всеки отделен случай, в един момент след приключване на делата Клей щеше да дължи много повече пари, отколкото притежаваше. Ищците по делото „Хана“ се организираха и точеха зъби. Разплатата за максатила щеше да отнеме време, но да го досъсипе. Бе невъзможно да се изчисли отсега размерът на тези разходи.