Читать «Скрита звезда» онлайн - страница 100

— Ще те заведа.

Ала Бейли отново поклати глава:

— Не съм свършила. Имам недостатъци, много недостатъци. Понякога чета до късно през нощта и заспивам на запалена лампа и работещ телевизор.

— Е, това ще трябва да го поправим. — Пристъпи към нея, но тя вдигна ръка.

— Моля те. Взирам се, когато чета без очила, ала мразя да ги слагам, защото съм суетна, така че доста се взирам. В колежа не съм ходила много с момчета, защото бях стеснителна, ученолюбива и скучна. Единственото ми сексуално преживяване беше съвсем наскоро.

— Така ли? Ако спреш да говориш, може да имаш още едно сексуално преживяване.

— Не съм свършила — скастри го Бейли като учителка непослушен ученик. — Добра съм в работата си. Аз съм направила тези пръстени.

— Винаги съм им се възхищавал. Толкова си красива, когато си сериозна, Бейли. Трябва да те прегърна.

— Не съм без амбиции — продължи тя и се изплъзна от ръцете му. — Имам намерение да успея в това, което правя. И искам да създам свое собствено име.

— Ако ще ме караш да те гоня около дивана, поне ми дай преднина. Аз имам шевове.

— Искам да бъда важна за някого. Искам да знам, че имам значение. Искам да имам деца и да готвя вечеря за Деня на благодарността. Искам да разбереш, че се опитвах да мисля разумно за това, защото съм такава. Аз съм прецизна и практична и мога да бъда много досадна.

— През целия си живот не съм прекарвал толкова скучно почивните си дни — отбеляза Кейд. — Едва си държа очите отворени. — Бейли прихна, той се възползва от това и я привлече в прегръдките си. И изруга, защото болката го прониза чак до рамото.

— Кейд, ако си отворил тези шевове…

— Ти си толкова прецизна и практична, че можеш да ми ги зашиеш. — Вдигна брадичката й и се усмихна. — Свърши ли вече?

— Не. Животът ми няма да е спокоен, докато Емджей и Грейс не се върнат и аз знам, че са в безопасност, а Трите Звезди са в музея. Дотогава ще се тревожа. Много ме бива да се тревожа, но мисля, че това вече го знаеш.

— Ще си го запиша, за да не го забравя. А сега не искаш ли да ме качиш горе и да се правиш на лекар?

— Има още едно нещо. — Той завъртя очи и тя си пое въздух. — Много те обичам.

Кейд замря и пръстите му върху брадичката й се стегнаха. Заляха го чувства, сладки и силни като вино. В очите й може и да нямаше звезди, помисли той. Ала сърцето й грееше в тях. И бе негово.

— Доста дълго ти отне, за да стигнеш до това.

— Мисля, че тук е най-доброто място да свърша.

Кейд я целуна дълго и нежно.

— По-добро място е да започнем.

— Обичам те, Кейд — повтори Бейли и отново докосна устни до неговите. — Животът сега започва.

ЕПИЛОГ

Едната звезда бе извън досега му, поне засега. Той го разбра в момента, в който бе предадена в ръцете на властите. Не се отдаде на ярост, не започна да проклина боговете. В края на краищата, бе културен човек. Само отпрати разтреперания пратеник с леден поглед.

Сега седеше в съкровищницата си и галеше с пръст столчето на златната чаша, пълна с вино. Из въздуха се лееше музика и го успокояваше.