Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 7

— Ти си различна — каза Лара. — Можеш да го правиш и да се измъкнеш. А аз не мога. Трябва да имам сериозна връзка, иначе не ме интересува.

— Както и да е — колебливо отговори Ники, без въобще да разбира. — Но тази вечер определено идваш.

ГЛАВА ВТОРА

Джой Лоренцо се втурна в офиса на Маделин Франсис на „Мадисън авеню“, сякаш имаше всички права да се намира там, макар че нито имаше уговорена среща, нито я беше виждал от шест години.

След него се влачеше объркана секретарка. Беше кръглолика и с широки бедра, пристегнати в твърде къса поличка.

— Какво, по дяволите, става…? — започна Маделин. След това черните й очи, скрити зад предписаните й очила с тъмни стъкла, разпознаха Джой и тя бързо отпрати секретарката си. — Всичко е наред, Стела — каза с лека въздишка. — Аз ще уредя това.

— Но, госпожице Франсис — обади се Стела, ядосана и оскърбена, — той ми каза да… — за момент се поколеба; две яркочервени петна оцветиха пълните й бузи, — да си го…

— Благодаря, Стела — Маделин я освободи. — Извинена си.

Все още вторачена в Джой, Стела излезе на заден ход от добре уредения офис, докато той се хвърли в кожен стол срещу дългото антично бюро на Маделин и преметна дългите си, обути в джинси крака през облегалката на скъпия стол.

— Върнах се — обяви той с нахално изражение.

— И аз така виждам — Маделин беше седнала неудобно и се чудеше каква ли злина е извършила, че Джой Лоренцо да се появи отново в добре организирания й живот.

Преди шест години бяха живели заедно — четирийсет и осемгодишната агентка и двайсет и четиригодишният актьор. Необичайна комбинация, но осем месеца беше работила. След това една нощ Маделин се беше върнала у дома си, за да открие, че Джой го няма заедно със седемте хиляди долара в брой, които тя държеше в сейфа си.

Сега беше петдесет и четиригодишна, той — на трийсет и копелето се беше върнало.

— Какво искаш? — попита тя с глас като стегнат възел от прикриван гняв.

— Бясна си, нали? — каза безгрижно Джой, сякаш просто си поръчваше цигари и бира. — Наистина бясна.

— Да, Джой, бясна съм — отговори тя, като свали очилата си със седефени рамки и се взря горчиво в него. — Ти не би ли бил?

— Предполагам, че трябва да си се чудила какво ми се е случило — промърмори той.

— Да, чудех се — какво се е случило с тебе и с парите ми.

— О, да, парите ти — каза той, бръкна в джоба на коженото си яке и измъкна пачка стодоларови банкноти, здраво стегнати с ластик. — Тук са три бона. Ще ти върна останалите до няколко седмици.

Тя не можеше да повярва, че й връща парите. Не всичките, но три хиляди долара беше начало. Продължи да се взира в него. Шестте години не го бяха докоснали — беше по-красив от всякога. Косата му, гъста и черна, стигаше до ръба на яката — твърде дълга, но нямаше значение. Тялото му беше приятно мускулесто, с плосък корем. Беше се превърнал в мъж със знаещи черни очи, пълни чувствени устни и усмивка, която би разтопила и по-силна жена от нея. Спомняше си тази усмивка. Спомняше си и члена му, въпреки че се опитваше да не го прави. Супер. Както и всичко останало в него.