Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 5

Лара се намръщи — беше най-сериозният си критик.

— Така ли мислиш? — попита притеснена. Би могла да се справи и по-добре.

— Сладурана — успокои я Ричард; той очакваше тя да е загрижена, защото я познаваше толкова добре. — Седмият дубъл е съвършен. Няма какво да се подобрява.

— Искаш просто да си мил — каза тя и се намръщи още повече.

— Не мил, а откровен — открито отговори той. Обезоръжаващо честните й зелени очи срещнаха неговите.

— Наистина ли? — попита тя.

Ричард се съобразяваше с изключителната си бивша съпруга и установи, че се чуди дали за болезнената й несигурност не е допринесъл и провалът на брака им.

Може би. Макар и фактът, че го хванаха във фургона му да се пуска на гримьорката, да се оказа последният пирон в ковчега на изневерите му, това беше нещо, което той не бе в състояние да признае пред себе си.

Година след доста шумния им и жлъчен развод не си бяха говорили. Тогава Ричард срещна Ники и тя бе настояла по своя обичаен разумен начин, че е ненормално всички те да не бъдат приятели. Както винаги беше права. Тримата се бяха срещнали на вечеря и никога не съжалиха.

Ники се приближи с широки крачки — изглеждаше адски гот в протритите ленени панталонки и жълта памучна ризка, вързана на възел под гърдите й и разкриваща диафрагма с хубав тен. Беше в началото на трийсетте си години, по-ниска от Лара, със стегнато, добре поддържано тяло, късо подстригана тъмна коса, пристегната с дълга лента през челото, открити лешникови очи и прекалено пълни устни. Никой не би и предположил, че има петнайсетгодишна дъщеря.

Ричард беше доволен от това, че Ники е умна и умела и най-вече, че не е актриса. След като изгуби Лара, беше решил никога вече да не се обвързва с актриса, която да може да се сравнява с нея. Ники и безхитростното й поведение бяха променили мнението му.

— Отърви ме от тази рокля! — молеше Лара. — Ще ме счупи на две. По-голямо наказание е от това, да си омъжена за Ричард.

— Нищо не може да е по-лошо от това! — пошегува се Ники и завъртя изразителните си очи.

— Нали Лара беше страхотна в онзи последен дубъл? — прекъсна ги Ричард, прегърна през рамо настоящата си съпруга и прокара пръсти нагоре-надолу по голата й кожа.

— Той е просто мил — каза Лара с една от дълбоките си въздишки — нейна запазена марка.

— Познавам това чувство — остро отговори Ники. — Точно така казва, когато хвали готвенето ми.

Очите на Лара се разшириха.

— Да не искаш да кажеш, че му готвиш? — възкликна тя. — Аз никога не го правех.

Ники се опули.

— Той ме принуждава, знаеш колко настоятелен може да бъде.

— О, да — съгласи се Лара. Двете се засмяха съзаклятнически.

Ричард се намръщи — преструваше се на недоволен.

— Наистина се дразня от това, че двете сте толкова добри приятелки — каза той. — Мразя го! — Истината беше, че му харесва и двете жени да са част от живота му.

— Не, не го мразиш — натърти Ники, поглеждайки го с онзи израз, който жената придобива, когато е абсолютно сигурна в мъжа си. — Гордееш се с това.

Той се отдалечи, весело поклащайки глава.

Ники даде знак на асистентите си от гардероба да ги последват във фургона на Лара.