Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 67
Джаки Колинс
— Кога ще се върне?
— Не знае. Той в Бахама.
Беше се отървал от Съмър и заминал на великолепна ваканция. Типично. Детето беше при нея, а на него не му пукаше. Поне можеше да я предупреди в какъв безценен таралеж в гащите се е превърнала дъщеря им.
Но не. Това не беше в стила на Шелдън. Той бе поискал тя да научи всичко сама.
— Страхотно парти! — отбеляза Тина. — Жалко, че майка ти го провали.
— Знам — съгласи се Съмър и отпи от кутийка бира. Двете се бяха проснали на пясъка и наблюдаваха как купонът около тях се разпада. — Тя е истинска убийца.
— Не бих си го и помислила — че е била някога млада и прочее…
Съмър хвана шепа пясък и го пусна да изтече между пръстите й.
— Тя ме заряза, когато бях дете. Изчезна.
— Кой се грижеше за тебе?
— Баща ми. Той е голям психоаналитик.
Тина кимна — като че ли разбираше.
— Обзалагам се, че ти съдира задника от бой.
— Баща ми е в Чикаго — равно произнесе тя. — Тук съм с майка ми и новия й съпруг.
— О, доведени бащи! — Тина потрепери пресилено. — От тях ме побиват тръпки! Имах трима — и всичките перверзници ми се нахвърляха. Ето защо се разкарах, като станах на шестнайсет — не можех да го понасям. Искам да кажа, че е противно — някакъв дърт надървен дядка да се влачи постоянно подире ти, докато майка ти е навън и разхожда Зак.
Съмър искаше да може да представи нещата в такава светлина, както го правеше Тина.
— А майка ти някога разбра ли? — попита тя.
Тина сви рамене.
— Кой знае? Пък и на кого му пука? — и скочи. — Ще си взема още една бира. Ти искаш ли?
Съмър поклати глава и Тина се отдалечи. Купонът продължаваше навсякъде около нея, но тя нямаше желание да се включи. Самата мисъл за баща й беше достатъчна, за да върне в стомаха й старото познато гадене — неизменна част от нейното порастване.
Първия път, когато той дойде в стаята й, беше ужасно, но след като започна да наминава веднъж седмично, всичко се превърна в навик. Беше само десетгодишна. Беше много уплашена. Освен това я беше заклел да мълчи, като я заплашваше с всякакви ужасни неща, ако тя проговори.
След известно време се научи да понася оскърблението. Твърде много се срамуваше, за да каже на някого, защото пред когото и да се изповядаше, щеше да си помисли, че тя го е насърчила. Така че, колкото и да беше болезнено, продължаваше да пази ужасната тайна за себе си.
Може би ако кажеше на Тина, нещата щяха да се оправят.
Може би.
А може би не.
— Жена ти звучи като истинска кучка — прошепна Кимбърли в ухото на Ричард.
Той погледна към двамата си редактори, за да види дали са я чули. Бяха твърде погълнати от машината, за да забележат.
Ръката на Кимбърли почиваше в скута му.