Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 66

— Чуйте — поколеба се тя. — Ще гледам настрани, докато се обличате, и после тихо се изнасяйте оттук на майната си.

Извърна си и се заслуша как си търсят дрехите, пръснати по целия под. След няколко мига изтичаха от стаята покрай нея.

Заключи вратата, вдигна телефона и се обади на Ричард в монтажната. Отговори жена.

— Кой се обажда? — попита Ники.

— Кимбърли. А отсреща кой е?

Асистентка със самочувствие — само това й липсваше.

— Отсреща е госпожа Бари. Дайте ми съпруга ми.

След няколко секунди се обади Ричард.

— Здравей, скъпа, ти се върна — каза той.

— Да, върнах се, а къщата ни е пълна с погнати от хормона тийнейджъри — остро изрече тя. — Каза ли на Съмър, че може да прави купон?

— Моля? — той звучеше напълно незаинтересован.

Тя знаеше защо. Седеше пред монтажните машини с екипа си от редактори и беше съвсем погълнат. Не би му пукало повече, ако Съмър забавляваше и „Даласките каубои“.

— Съмър ми обясни, че ти си й казал, че всичко е наред, ако покани хора в къщата — обвини го тя.

— Не можеш да я кастриш за това в неделя следобед. Детето нямаше какво да прави, така че й казах: хубаво, нека си покани неколцина приятели.

— Неколцината приятели се оказаха петдесет човека. Когато влязох в спалнята ни, непълнолетна двойка го правеше в нашето легло!

— О, Боже! — изръмжа той.

— Не се ли предполагаше да я наглеждаш поне малко, докато ме нямаше? Очевидно е, че тя е подивяла.

— Тогава очевидно не трябваше да я оставяш сама с мене — кисело отвърна той.

Ники си пое дълбоко въздух — опитваше се да продължи да се контролира.

— Не искам да се караме за това.

— Ти си тази, която започна да се кара.

— Не, не съм — възмути се тя; побесня, че той взема страната на Съмър.

— Виж — рязко се обади той. — Работя. Не мога да се справям с този тип обстоятелства.

— Много благодаря! — и тя тресна телефона. Не можеше да повярва, че при всички хубави неща, които бяха на път да й се случат, трябваше да се занимава и с тези глупости. А Ричард не й помагаше — единственото, за което си мислеше, беше скъпоценният му филм.

Почака петнайсетина минути, преди да излезе от спалнята си. Къщата беше празна.

— Съмър — извика тя. Никакъв отговор. Забърза към гостната — временната стая на Съмър. Изглеждаше като поразена от природно бедствие. — Съмър — извика отново.

Все още никакъв отговор.

Върна се в дневната и излезе на терасата. Съмър беше пренесла купона си долу на плажа. Бяха се разположили пред нечия друга къща като дрипав цигански катун — преносим компактдиск плеър изригваше силна рап музика.

Върна се обратно в къщата — пълна каша. Бяха разбили бара, разлели напитки по пода, пепелниците преливаха, навсякъде имаше кутии с полуизядени пици. Дори бяха нахълтали в кабинета на Ричард, въпреки че не бяха и докоснали бюрото му. Слава Богу. Или може би щеше да е хубаво да го бяха направили — накрая той щеше да се събуди и да разбере що за дяволска малка дамичка е Съмър в действителност.

— Няма аз да разчиствам — промърмори на себе си, вдигна телефона и се опита да се свърже с Шелдън в Чикаго.

— Господин Уестън, него няма — информира я прислужница със силен акцент.