Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 24

— Толкова си красноречива — Лара все още се усмихваше.

— Да, това каза и приятелят ми миналата нощ — точно след като му рекох да си го начука сам, след като се изпразни навсякъде по новата ми рокля на Ан Клайн.

— Рокси!

— Ама той наистина го направи — възмутено отговори тя. — Какво трябваше да направя? Да го разцелувам? Изобщо не мисля така.

Когато Рокси приключи с навиването и на последния кичур около тънкото фолио, на вратата на фургона се почука.

— Кой е? — извика Рокси.

Вратата се отвори на няколко сантиметра и Кайл Карсън подаде глава. Изглеждаше добре по един прелъстителен начин — имаше нещо от късния Гари Купър. Усмивката му цъфваше лесно, тънката му кестенява коса започваше да олисява отпред, макар че умела фризура скриваше този факт от очите на обожаващите го фенове.

— Здрасти — каза той. — Тук ли е Лара Айвъри?

Лара завъртя стола си.

— Цялата съм в тънко фолио — и тя опули разкаяно лице.

— Ще те притесня ли, ако вляза?

— Съвсем не.

— Здрасти — повтори той и се вмъкна вътре. — За теб съм чувал само хубави работи. Очарован съм, че най-сетне ще работим заедно.

— Както и аз — каза тя, докато той се приближи да й стисне ръката. — И се запознай с Рокси, тя е фризьорката — гений, която винаги ме прави красива.

— О, да — промърмори Рокси. — Има нужда от много гении, за да те накарат да изглеждаш добре.

— Реших, че трябва да дойда да те намеря — обади се Кайл. — Тъй като утре започваме работа. — Взираше се в ослепителното й лице — изключително красиво, въпреки навитата й на тънко фолио коса. — Ъ-ъ… ако има нещо, което мога да направя за тебе — ако искаш да си прочетеш репликите, преди да се срещнем пред камерата, готов съм. Може би довечера да вечеряме в хотела?

— Не съм отседнала в хотела — отговори Лара. — Студиото ми нае къща.

— Точно това смятаха да направят и за мене — каза той. — Но тъй като засега съм разделен с жена си, не бих искал да съм затворен сам в къща. Реших, че хотелът може да улесни нещата.

— Убедена съм, че си прав — съгласи се тя.

— Знаеш, че сме разделени? — попита той, за да е сигурен, че тя е наясно, че той е полу- на разположение.

— Чух.

— А за довечера — мога да те откарам до къщата ти, ако така ще ти е по-лесно.

— Знаеш ли, Кайл, току-що се върнах от Европа и още съм уморена от полета. Ще имаш ли нещо против, ако се уговорим за вечеря утре на снимките?

— Хей — той сви рамене. — Просто се опитвам да ти правя компания.

— Много мило, благодаря ти.

Дари я с още една лесно появила се усмивка, преди да напусне фургона.

— О, Лара! — обади се Рокси. — Много си е паднал по тебе!

— Беше учтив — каза Лара.

— Учтив ми е задникът — беше му станало — въздъхна Рокси с копнеж. — Но така или иначе всички го правят, нали? А на тебе понякога ти се повръща от това.

— Натягат се на образа, който съм си изградила — замисли се Лара. — Като актриса на екрана създавам образи, в които хората се влюбват.

— Ти му викаш „влюбване“ — аз му викам „страст“! — разсмя се мръсно Рокси. — Трябва да ти кажа, че няма мъж, когото познавам и който не иска да те чука.