Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 20

Джаки Колинс

— Заета си толкова, колкото искаш да бъдеш, Лара — отговори Куин, докато се опитваше да се събуди. — Мога да уредя да работиш постоянно три, четири, пет години — изборът е твой.

— Ами ако ми се прииска да направя филм с малък бюджет?

Това наистина го събуди.

— Защо изобщо би обмисляла подобна възможност? — попита той разтревожен.

— Бих ли могла да го направя? — настояваше тя.

— Възможно е. — Пауза. — Има ли нещо, което трябва да знам?

— Не точно сега.

— Добре — успокои се той. — Мога ли да се върна да си доспя?

— Определено можеш.

Остави слушалката замислено. Куин беше отличен агент, но като повечето агенти главният му интерес беше правенето на пари.

Представи си лицето му, ако му кажеше, че иска да играе във филма на Ники.

Ако сценарият се окажеше силен като книгата, филмът щеше да стане страхотен.

ГЛАВА ШЕСТА

Образуваха група в ъгъла на стаята — две жени от кастинга, режисьорът и продуцентката. Джой се концентрира върху жените. С всяка една подред създаваше мощен визуален контакт — хвърляше погледи, които сигнализираха: „Ако това беше друго време… друго място… бих ви чукал, докато замолите за милост. Докато малките ви горещи катерички не могат повече да го понесат. Докато свършите по десет пъти.“ Жените разчитаха тези мълчаливи погледи и те всеки път действаха.

Продуцентката — жена от старомодния тип „бамбина“ — прочисти гърлото си. Джой знаеше, че тя е стояла на колене пред някой жалък нещастен богаташ, за да стигне дотук — дори може би беше омъжена за дъртака.

Двете жени от кастинга бяха самата противоположност. Едната — млада, другата — стара. Едната — ниска, другата — висока. И никоя — привлекателна. Но и към тях се отнесе по същия начин.

Режисьорът беше висок, бял, женен — доказваше го блестяща златна венчална халка.

— Готов ли сте да четете? — попита продуцентката.

Джой кимна и хвърли бърз поглед към страниците, които беше изучавал, докато чакаше. След това ги остави на масата и изрецитира сцената по памет, като другата роля се четеше от по-младата от кастинга. Той даде всичко от себе си и когато свърши, знаеше, че е успял да ги впечатли.

По-възрастната от кастинга свали очилата си и се втренчи право в него.

— Не участвахте ли в „Солидно“? — попита тя.

— Точно така — той беше доволен, че тя го помни.

— И това беше…

— Преди шест години — прекъсна я той — каза го първи, за да не изглежда, че има да крие нещо.

— Какво сте правили оттогава насам? — попита режисьорът, докато въртеше венчалната си халка така, сякаш искаше да я увие около пръста си.

— Майка ми се разболя — Джой включи честност на пълни обороти. — Трябваше да се прибера вкъщи и да се грижа за семейството си.

— Толкова съжалявам — възкликна продуцентката, играейки си с кичур от силно изрусената си коса. — Надявам се, че сега е по-добре.

— Не — Джой отговори с най-добрия глас на изгубено малко момче, който можа да докара. — Тя ъ-ъ… почина. Останах да се грижа за сестричката си, докато завърши училище.

— Толкова е мило от ваша страна, че сте постъпили така — възкликна по-младата от кастинга — гладните й очи го поглъщаха.