Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 2
Джаки Колинс
Обаче пиеше, а аз бях достатъчно умен, за да не искам да свърша като него. Започваше от вечерта и изглеждаше като динамит, в средата на нощта представляваше развалина, а когато се затваряше ресторантът му, беше паднал под масата.
Живеехме в апартамент; два пъти седмично идваше прислужница. Той чукаше и нея. Изобщо не му пукаше как изглеждат жените, които вкарваше в леглото си; всъщност обичаше да казва:
— Напъхай една грозница между краката си и тя наистина ще ти покаже за какво става въпрос. Чукат се като невидели и са ти много благодарни.
Татенцето ми нямаше много време за мене, така че станах самотник. Вместо да се мотая с другите хлапета, аз се присъединих към една училищна банда и започнах да се забърквам в неприятности. Обикаляхме улиците, крадяхме коли и разбивахме магазини за алкохол — това беше по-добре, отколкото да седя в празния апартамент и да чакам баща ми да се появи, когато усети, че му се е прищяло.
Започнах да вървя по неговите стъпки. „Чукай ги и ги зарежи“ — това беше мотото му. Защо пък да не станеше и мое?
По времето, когато станах на петнайсет години, а той беше на петдесет, ресторанта — както и неговия външен вид — отдавна го нямаше. Красивото му лице беше подпухнало и оядено. Имаше голям бирен корем и развалени зъби — твърде страхлив, за да ходи на зъболекар, просто ги оставяше да изпадат.
Един забележителен ден го попитах нещо, което исках от години. Настоях да знам дали той е убил майка ми.
Удари ме толкова силно, че ми разби устната — все още имам малък белег, който да го докаже.
— Напусни шибания ми дом — изрева той; кръвясалите му очи горяха от гняв. — Никога вече не искам да виждам грозното ти лице.
От моя страна нямаше проблеми. Имах две постоянни приятелки и множество временни.
Избрах да се преместя при Лулу, двайсетгодишна стрийптизьорка, която беше щастлива да е с мене. Естествено, нямаше и представа, че съм само на петнайсет години, като се имаше предвид фактът, че изглеждах на около деветнайсет, а разправях, че съм на двайсет.
Хубавото на Лулу й беше, че не й пукаше, дето съм безработен — тя беше доволна да ми се отдава. Когато не беше на работа, прекарвахме цялото си време по кината — и двамата се отдавахме на фантазиите си. Холивуд — истинската страна на мечтите.
— Толкова си талантлив — винаги ми казваше тя. — Трябва да станеш кинозвезда.
Страхотна идея! Доколкото можех да преценя, кинозвездите нямаха кой знае колко работа, освен да се мотаят насам-натам и да изглеждат като мачо1 — жените ги обожаваха, а според онова, което четях в лъскавите списания на Лулу, правеха много-много пари.
Лулу намери актьорски клас и дори плати, за да го посещавам. Никой никога не би могъл да я обвини, че не е арабия.