Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 187
Джаки Колинс
— Би ли направил нещо подобно?
— Джой би направил всичко.
— Опитахте ли се да го откриете, след като избяга?
Тя сви рамене.
— Не е в стила ми, господин Бари. Да не съм ченге.
— С него ли живеехте, когато работеше в „Мечтателят“?
Тя кимна; все повече се вбесяваше. На два пъти прецакана. Не беше честно. Джой Лоренцо беше лъжливо, гадно копеле и тя го мразеше за това, че така я изигра.
Успя да потуши гнева си; нямаше смисъл Ричард Бари да разбира каква глупачка е била.
— Може би, господин Бари, вие можете да ми направите една услуга — каза го, докато тършуваше из чантичката си за цигара — нуждаеше се отчаяно от никотиновата дрога.
— Каква?
— Дайте ми адреса на Джой. Имам да уреждам нещо с него.
Ричард се наведе, за да й запали цигарата, и забеляза треперещите й ръце. Стана му жал за нея — беше на неговата възраст, но всеки знаеше, че при мъжете е различно. Някак си беше прието мъжете да ходят с момичета, с двайсет или трийсет години по-млади от тях, никой не обелваше и дума. Обаче ако една жена го направеше, веднага я смятаха за жалка, стара клетница.
— Живее с бившата ми жена — каза Ричард. — Заедно участват в „Отмъщение“ — някакъв долнопробен боклук. — Ще ви дам телефона й. Всъщност — добави, сякаш току-що му беше хрумнало, — може би е добре да я уведомите лично за връзката си с Джой.
— Няма проблеми — отзова се Маделин и изпълни дробове с успокояващ дим. — С най-голямо удоволствие.
— Лара не знае нищо за него — продължи Ричард. — Ако знаеше, може би щеше да погледне по-трезво на нещата.
— Може би бихте искали да ни уредите среща? — услужливо предложи Маделин. — На ваше разположение съм.
Хм… — помисли си Ричард. — Типично. Жена, жадна за мъст.
— Всъщност — продължи той, — след малко трябва да отида на снимките. Бихте ли дошла с мене?
— Разбира се.
— Добре.
Маделин Франсис разбра съвсем точно какво иска от нея Ричард Бари. И реши, че за нея ще е удоволствие. Личното й отмъщение.
ГЛАВА ПЕТДЕСЕТ И ПЪРВА
Линдън, рекламният агент на Лара, се добра до нея преди всички останали, за да й покаже унизителния таблоид насаме във фургона й. Тя се вторачи в разпрострените на две страници вулгарни снимки и почувства, че ще припадне. Кой беше допуснал фотографи да снимат най-интимните сцени? Къде бяха правата й?
— Не мога да повярвам на очите си! — възкликна тя потресена. — Как е станало всичко това?
— На снимките е имало някой със скрита камера — отговори Линдън. — Мик и Ники е трябвало да бъдат нащрек. Това нямаше да се случи, ако само си бяха отваряли очите.
— Просто не е честно — гласът й се пресече. — Чувствам се толкова, толкова… омърсена.
— Това е само сцена от филм, Лара — Линдън се опитваше да я успокои. — И това не си истинската ти.
— Разбира се, че съм аз — очите й проблеснаха застрашително. — Ще ти трябва лупа, за да разчетеш дребния шрифт, който казва, че снимките са от филм.
— Ще се отнеса до комисията за правата. И тогава ще видим кой крив, кой прав.
— Как мога да бъда сигурна, че не са пуснали тези снимки, за да популяризират „Отмъщение“? — попита тя направо.