Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 138

Ники беше ядосана — много лошо. Но не може непрекъснато да е мила и любезна с всички.

Помисли си за Джой и се усмихна. Джой Лоренцо. Отнасяше се с нея като с жена… не като с филмова звезда, а на нея това й харесваше. Джой. Мъжът, който я възбуждаше до полуда. Последните две нощи прекара в леглото й и двамата потънаха в страстна, невероятна, безкрайна любов. Тя никога не си беше и помисляла, че всеки път сексът може да е толкова фантастичен и различен. Джой й помогна да научи ново значение на понятието „страст“.

Никога не беше предполагала, че някога ще има толкова истинска връзка. А сега, когато я имаше, единственото, което всички правеха, беше да го критикуват. Какво я интересува образованието му и откъде е? Макар да я глождеше любопитството да научи каква е бившата му годеница, Филипа, за която той никога не говореше — дори когато тя се опита да го разпитва за нея.

Знаеше колко много са тайните му. Тя също имаше свои тайни и също не искаше да ги сподели.

Когато привърши с обличането, влезе в стаята му. Двата му куфара бяха сложени един върху друг на пода. За миг почувства вина, че нарушава интимността на личния му живот, но трябваше да си отговори на въпросите.

Отвори гардероба и погледна вътре. Нямаше много дрехи, нямаше и костюм. Дори беше мислила да му купи каквото си пожелае — кола, дрехи, за нея нямаше значение. Особено сега, когато искаше да бъдат заедно и по-нататък.

Никога не й бе идвало наум, че е с нея заради парите й. Без да изпада във фалшива скромност, тя знаеше, че може да има едва ли не всеки мъж и то не само защото е звезда. Не, славата не беше най-привлекателното у нея. Нейната красота можеше да накара един мъж да я желае страстно.

Понякога я наричаше „проклета красота“. Когато си спомняше младостта си… далечните мрачни дни… нощните кошмари, за които никой не бива да научава…

Лицето й се помрачи от тези мисли. Не! Няма да се остави на това точно днес!

В стаята нямаше нищо, свързано с личния му живот, с миналото му. Нито снимки, нито писма, нищо. За момент на лицето й изби червенина, тя се засрами от това, което прави, но все пак отвори горния куфар, прерови топката мръсни чорапи, тениски и бельо. Другият куфар беше заключен.

Потърси с поглед, но никъде не видя ключ. Мразеше се за любопитството си и бързо напусна стаята, но на излизане вън в коридора се натъкна на госпожа Креншоу.

— Наред ли е всичко, госпожице Лара? — попита госпожа Креншоу.

— Да, благодаря — отговори тя и се скри в спалнята си.

Беше помолила Джой да й се обади веднага след срещата с Мик. Още не беше звъннал. Надяваше се всичко да се нареди добре.

Облече се припряно и излезе от къщи, тръгна за студиото по-рано от необходимото. Когато влезе в главния офис, намери Джой и Мик седнали на една маса с двама-трима от екипа. Смееха се, пиеха кафе и си похапваха понички. По видя му разбра, че всичко е минало успешно.

— Здравей, скъпа — поздрави я той, стана и се усмихна.

— Здравей, Джой — отговори му тя малко хладно, защото не й се бе обадил.

Той я сграбчи в доста интимна прегръдка, целуна я по устата така, че на всички да им стане ясно: тя му принадлежи.