Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 116

Джаки Колинс

— Това пък кога те е спирало? — и докосна члена му и го поглади, докато той не се възбуди напълно.

След малко легна отгоре й и без дума започна да помпи, докато се изпразни. После се търколи настрани, затвори очи и веднага заспа дълбоко.

Ники беше дълбоко наранена. Къде останаха чувствата? Да не говорим за любовната игра. Ричард беше любовник, а сега? Най-жестоката обида беше, че не загаси телевизора и през цялото време го остави да работи.

Обърна гръб на хъркането му и зарови глава под възглавницата, засегната и ядосана.

Когато приключи с „Отмъщение“, трябва да си поговорят и тя няма да отложи този разговор нито за миг.

ГЛАВА ТРИЙСЕТ И ВТОРА

— Снощи не можах да си вляза вкъщи — цупеше се Каси.

— О, извинявай — виновно я погледна Лара. — Сигурно съм заключила вратата, като съм влязла… по навик.

— Трябваше да счупя прозореца — продължи да обвинява Каси. — Както знаеш, трябва да отговаряме за имуществото и вече им оставих съобщение за повредата.

— Естествено.

— Наред ли е всичко?

Лара се усмихна очарователно.

— Да, Каси. Всичко е прекрасно.

Каси държеше в ръка бележник.

— Изготвих в общи линии графика ти за Лос Анджелис — каза тя. — Твърде е претоварен, но ако не ти се случи нещо — някоя настинка например, — ще се справиш.

Лара хвърли поглед към графика си и изстена:

— Това е направо непосилно. Няма да имам и секунда, за да си поема дъх.

— Ти настояваше да се снимаш в „Отмъщение“. Агентът ти те предупреди.

Лара огледа по-подробно плътния график и се намръщи.

— Сигурна съм, че можеш да отмениш някои от ангажиментите.

— Невъзможно — възрази Каси. — Всичко е важно. Рекламите за последните ти два филма. Дублажът на „Френско лято“. Участията в телевизията. Благотворителните ти акции. Прегледите при лекаря и зъболекаря. Връзките с обществеността. Кориците на списанията…

— Добре, добре, подробно ще го проуча в самолета.

Каси поклати глава и излезе. Лара се загледа през прозореца. Пред къщата чакаше лимузината, багажът — до нея. Шофьорът усърдно пълнеше багажника. След десетина минути ще тръгнат оттук.

Отново влезе в спалнята. Джой беше в банята и разглеждаше голото си тяло в огледалото.

Тя се изправи пред него, облечена и съвсем готова за полета.

— Време е да тръгваме — каза, докато си мислеше колко харесва това тяло. Стегнато, но без напомпани мускули, с широки плещи, плосък корем и дълги атлетични крака. Гърдите му бяха леко окосмени. Имаше и най-апетитното дупе на света.

— Да, не съм забравил — но продължаваше старателно да изследва отражението си в огледалото.

Тя го шляпна лекичко и го подкани:

— Стига си се прехласвал по вида си, ами побързай, господин Красавецо!

Той се обърна към нея, долепил голия си задник до ръба на мивката.

Боже мой, беше твърд. Тя усети как краката й веднага се подкосиха. Бяха изминали само няколко дена, а те бяха толкова близки. Не можеше да повярва, че той е тук, в собствената й баня, гол, сякаш бяха женени от години. А тя, винаги толкова благоразумна, сега беше като замаяна. Но това въобще не я интересуваше. Какво от това? Наслаждаваше се на всеки момент на безотговорна възбуда.