Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 111

— О, да — измърмори Рокси. — Само един — в момента.

Джой си намери свободно ъгълче и се отпусна на стола. Лара падна в капана му… всичко е наред. Като ги караш така да те желаят, винаги се връзват.

Мина му мисълта, че сигурно няма нужда да играе такива игрички с нея, но това определено беше хитър ход.

След като изчезна, се настани в близкия мотел за ден-два. Прекара си времето пред телевизора. Беше му трудно, но се застави да не я търси по телефона. Днес, когато я гледаше как се снима, позира с момчетата от екипа, раздава усмивки и бъбри любезно с всички наоколо, вече знаеше, че е изцяло негова.

Очите им се срещаха все по-често и между тях прехвърчаха искри. Тази вечер ще се люби с нея. Тя е съвсем готова за това — и все пак предусещането винаги прави самото изживяване по-сладко.

— И така — започна Трини, тръшна се на свободния стол срещу него и прекъсна потока на мислите му. — Казвай сега. А аз си въобразявах, че си имаш гадже — като мене. Пък се оказа, че си с Лара. Кажи как става тая работа.

Погледна Трини с премрежен поглед. Тя беше доста заядлива и обидена, а сега му досаждаше с прекалено лични въпроси — питаше за прекалено лични неща. Може ли да е разбрала нещо? В момента нещата стояха по съвсем друг начин.

— Случи се, Трини — задоволи се да каже той именно това, което искаха да научат всички наоколо. — Ти вярваш ли, че има съдба, предопределение?

— Предопределение — повтори тя с неразбиращ поглед.

— Ето това се случи между мен и Лара.

— Е, и?

— Беше непреодолимо.

— Ами годеницата ти? Трябва да е скапана.

— Тя ще ме разбере и ще се оправи — каза той спокойно. От другия край на салона улови настоятелния поглед на Барбара Уестърбърг, но извърна очи от нея.

— Оказва се, че си съвсем друг човек — заяви Трини.

— Знам, че съм почтен.

Трини го заряза сам.

В този момент отново се появи Лара с оживено лице. В ръка стискаше гардения, която й беше подарил някой от екипа.

— Свършихме — задъхваше се тя. — Вече можем да тръгваме.

— Хубаво. Тукашните туземци не се държат много дружелюбно.

— Защо така?

— Барбара Уестърбърг ме фиксира цяла вечер със студения си рибешки поглед.

— Защото и тя те желае — закачи го Лара. — Всички са луди по тебе.

— А я виж кой спечели.

— Искаш ли да знаеш какво се прави с наградата?

— Казвай.

Тя се засмя меко.

— Човек няма търпение да си я занесе вкъщи и да си поиграе с нея.

— Лара! — той се престори на шокиран. — А пък аз си мислех, че си добро момиче.

— Не, Джой, съвсем не съм онази идеална малка умница, за която ме вземат.

— Хайде да изчезваме оттук — предложи Джой, — има по-приятни неща, с които можем да се занимаваме.

Тя намери Каси и й каза, че са готови да тръгват.

— Наред ли е всичко при тебе? — попита Каси леко намусена. Тази история с актьора започваше да я безпокои.

— Дали е наред? — Лара цялата сияеше. — Чувствам се прекрасно.

— Щом го казваш — и Каси си помисли, че Лара никога не е била толкова безотговорна и неконтролируема в поведението си.

— Кас, не се мръщи. Сметни откога не съм била истински щастлива.