Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 103

Когато вече се връщаха и се приближаваха към къщата, той спря, седна на пясъка и я придърпа към себе си.

— Погледни луната — каза й. — Какво виждаш?

— Красиво е — потвърди тя.

— Като тебе.

— Благодаря — не можеше да разбере защо пулсът й се учестява, а съзнанието й е толкова бистро.

— Лара — той скочи на крака, — искаш ли да поплуваме?

— Не ставай глупав — гласът й потрепери раздразнено. — Наоколо е съвсем тъмно и студено. Нищо не се вижда.

Той се засмя и смъкна тениската си.

— Да не мислиш, че с това можеш да спреш една морска риба? — попита той и продължи: — Да не мислиш, че за тях има някакво значение дали е тъмно или светло — в този момент свали ципа на панталоните си и ги събу.

— Ти си полудял — извика тя с гневно поклащане на глава. — Не си си взел дори хавлия.

— Госпожица Здравият разум — дразнеше я той.

— Е, тук вече си прав — тя се предаде — мразеше се за досадния назидателен тон.

— Хайде — дръпна я той. — Няма нищо по-красиво от океана през нощта. Имаш чувството, че са те затворили в огромен тъмен измислен басейн.

— Нямам дори бански — опита се да се бори тя.

— Бельото ти ще свърши същата работа — успокои я той, застанал пред нея по боксерки; дрехите му бяха струпани на купчинка в краката му.

— И защо мислиш, че въобще нося бельо? — попита твърде самонадеяно тя.

— Сигурен съм — обади се той през смях. — Готов съм да се обзаложа на няколко хилядарки.

— Откъде си толкова сигурен?

— Ами всички примерни момичета ходят с гащички — тук вече едва удържаше смеха си. — Хайде — настояваше той. — Понякога трябва да рискуваш.

— Аз… просто не мога да си позволя да се разболея.

— Нито да се позабавляваш?

Сърцето й отново заби учестено. Джой направо я омагьосваше и тя не знаеше как може да се бори с това чувство.

— Е, като не искаш, недей — каза той. — Но аз отивам. — И преди тя да успее да го спре, той се втурна във водата и се гмурна сред пяната на вълните.

Разтреперана, тя остана сама на плажа, осветен от лунната светлина. „Иди при него — повтаряше вътрешният й глас. — Ако искаш между вас да се случи нещо, трябва да го последваш.“

Изхлузи роклята си, боязливо се приближи към студената вода и нагази, докато водата покри бедрата й.

— Джой! — извика, докато вървеше сред разбиващите се вълни.

Беше във водата почти до кръста, когато той я връхлетя.

— Сега те пипнах! — и я сграбчи отзад.

— Помощ! — тя цялата се разтрепери. — Изплаши ме!

— Тръгвай след мене — каза той и я хвана за ръката.

Газеха, докато водата започна да покрива раменете й.

— А сега плувай — нареди й той.

— Много е дълбоко — тя беше уплашена. — Нищичко не виждам.

— Не се притеснявай — успокои я той. — Аз съм зад гърба ти.

Тя не беше много добър плувец, но му имаше пълно доверие. Той й бе казал, че това ще е истинско приключение — и беше прав. Защо понякога, вместо да работи непрекъснато, не се позабавлява?

Плуваха в тъмния океан. Усещаха допира на вълните, които ги обливаха, и излязоха от дъгата на залива. Лара отново усети страх.

— Джой, Джой, искам вече да се връщаме — извика му нервно.

— Добре — отговори той. — А сега се обърни и плувай след мене.