Читать «Холивудски интриги» онлайн - страница 102
Джаки Колинс
При последната хапка хвърли поглед към часовника си и измърмори набързо:
— Мразя да ям в движение, но имам среща.
И скочи.
— Аз трябва ли да идвам с тебе? — попита Мик, като дъвчеше енергично.
— Не… личен ангажимент — и тя отмести стола си.
— Ще се видим на снимките — Айдън я изпрати с поглед, от който тя се почувства неудобно.
Излезе бързо от ресторанта и изчака на паркинга да докарат колата й; пое си малко чист въздух.
Около Айдън Шон витаеше някакво напрежение.
Вече нищо не можеше да се предотврати: договорът му беше подписан и той беше част от екипа.
Но имаше и нещо друго… какъвто и да беше, той имаше особено излъчване. И работата с него нямаше да е скучна.
Колата й пристигна и тя седна в нея, след като остави на пиколото прекалено тлъст бакшиш.
Чакаше я толкова работа. Трябва изцяло да се съсредоточи върху нея.
— Въобще не съм се обаждала на Мик и нямам никакво намерение да го търся — отсече Съмър. — Ами че той въобще не ми харесва. Ако искаш да знаеш, падам си по Айдън.
— За какво тогава трябваше да се въргаляш на задната седалка на колата на Мик? — попита Тина, както винаги практически целесъобразно.
— Нищо не съм правила — тросна й се Съмър. — Една лигава целувчица, после той ме накара да смуча неговия… ти знаеш какво.
— Е, и ти?
— Не става. Тръгнах си с него, защото си мислех, че Айдън Шон най-после ще ме забележи. Сама се набутах — обобщи Съмър. — Никога ли не ти се е случвало да правиш нещо, за което предварително знаеш, че е пълна глупост?
Седяха и си бъбреха на плажа, облечени в прекалено изрязани бикини с прашка, пушеха си марихуаната и правеха тен.
— Да — съгласи се с нея Тина. — Когато бях малка хлапачка.
— И сега не ми изглеждаш много пораснала.
— Вече съм видяла доста неща.
— И аз мога да кажа същото за себе си — Съмър отметна назад глава към слънцето.
Един петдесетгодишен мъж, който бягаше за здраве по брега, се втренчи в момичетата и почти спря да се движи.
— Женен, с три деца, добра банкова сметка — изкоментира Тина, докато му хвърли един поглед. — Знам, че мога да го имам — стига само да го пожелая.
— Мъже! — обади се Съмър.
— Целият му мозък е в онази работа — заключи Тина.
— Съвсем си права! — съгласи се Съмър.
И двете се излегнаха на плажа, заливайки се от смях.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И СЕДМА
Лара и Джой се разхождаха боси по плажа, хванати за ръка и забравили целия свят. Вечеряха на задната тераса — макарони и зелена салата, полети с бутилка червено вино. Когато приключиха с вечерята, Джой предложи:
— А сега да направим тази разходка по плажа, която толкова искаш.
— Страхотно — веднага се отзова Лара, а гърлото й се сви от очакване.
Бяха сами, крачеха по топлия пясък, но през цялото време тя не спираше да мисли какво може да последва. Той трябваше да направи първата стъпка — стига тя да не си е въобразила, че приятелството им е нещо повече.
Беше толкова странно. Още докосването на ръцете му я възбуждаше. Върви, че не говори за химия!