Читать «Мизъри» онлайн - страница 8

Втренчи се в него със странна майчинска усмивка.

За пръв път в ума на Пол Шелдън ясно се оформи мисълта, че здравата го е загазил. На тази жена й хлопаше дъската.

6

Тя остана още двайсетина минути до леглото му и продължи да разказва. След поглъщането на супата болката в краката му се пробуди. С усилие на волята се вслушваше в думите й, но част от съдържанието им му се изплъзваше. Умът му бе раздвоен. Слушаше как Ани го измъкнала от останките на колата му — тази част от ума му бе завладяна от пулсиращата болка — приличаше му на старите счупени подпори, които се появяваха сред вълните на оттеглящия се прилив. В друга, отделна част на съзнанието си виждаше как седи в хотел „Булдерадо“ и завършва новия си роман, който — слава Богу — този път не бе посветен на Мизъри Частийн. Най-сетне беше мъртва, беше се споминала пет страници преди края на романа „Рожбата на Мизъри“. Смъртта й бе потопила в скръб целия й дом. Пол също се бе разплакал, но сълзите му бяха предизвикани от истеричен смях.

Докато довършваше новата си книга съвременен роман за някакъв крадец на леки коли, си припомни момента, в който бе напечатал последното изречение от „Рожбата на Мизъри“: „И тъй, Ян и Джофри напуснаха заедно двора на църквата в Литъл Дънторп, като търсеха взаимна подкрепа в скръбта си, твърдо решени да се върнат към живота.“ Докато печаташе изречението, Пол се кикотеше така лудешки, че напечата няколко погрешни букви и няколко пъти му се наложи да преписва. Слава Богу, че разполагаше с коригираща лента. Сетне написа отдолу „КРАЙ“ и заподскача из стаята — същата тази стая в хотел „Булдерадо“ — като крещеше:

— Най-сетне съм свободен, велики Боже, най-сетне съм свободен! Тъпата кучка най-сетне обърна петалата!

Новият му роман се наричаше „Бързи коли“ и когато го свърши, никак не му беше смешно. Остана за миг пред пишещата машина и си помисли: „Може би току-що си спечелил наградата за най-добра американска книга през следващата година, приятелю.“ Сетне вдигна…

… леко одраскване по лявото слепоочие, но то беше незначително. Обаче краката ти… дори в падащия мрак забелязах, че краката ти не бяха…

… телефонната слушалка и си поръча бутилка скъпо шампанско. Помнеше, че докато чакаше келнера, се разхождаше напред-назад из стаята, където бе завършил всичките си книги от хиляда деветстотин седемдесет и четвърта година насам. Помнеше, че даде петдесет долара бакшиш на келнера и го попита за прогнозата за времето. Доволно усмихнатият прислужник му съобщи, че се очаквало бурята да се отклони на юг, към Ню Мексико. Помнеше звука на отварянето на бутилката и сладникаво тръпчивия вкус на първата глътка; помнеше, че отвори пътническата си чанта и намери самолетния билет за Ню Йорк; помнеше как импулсивно реши…