Читать «Мизъри» онлайн - страница 10

Тя стана от леглото.

— А сега трябва да почиваш, Пол. Трябва да възвърнеш силите си.

— Краката ме болят.

— Вярвам ти. След час ще получиш лекарството си.

— Моля те, сега — унизително бе да се моли, но едва се сдържаше. Приливът се бе оттеглил и назъбените подпори стърчаха заплашително, нямаше сили да се пребори с тях.

— След един час — строго заяви Ани и се отправи към вратата. В едната си ръка държеше празната купичка и лъжицата.

— Почакай!

Тя се обърна и го изгледа едновременно нежно и строго. Изражението й не му се понрави, никак не му се понрави.

— Казваш, че си ме измъкнала от колата преди две седмици?

Ани отново изглеждаше объркана и притеснена. След време той щеше да разбере, че тъмничарката му губеше представа за времето.

— Горе-долу…

— Бил съм в безсъзнание?

— Почти непрекъснато.

— Как си ме хранила?

Тя го изгледа и рязко отвърна:

— Венозно.

— Венозно? — повтори той и го побиха тръпки. Ани явно помисли, че не е разбрал, затова побърза да обясни:

— Чрез системи. От тях са и белезите върху ръцете ти. Дължиш ми живота си, Пол. Надявам се, че няма да го забравиш.

Сетне си отиде.

7

Часът отмина. Най-сетне часът отмина.

Пол лежеше в леглото облян от пот и същевременно трепереше. В съседната стая радиото работеше — отначало прозвучаха изпълнения на „Хоуки“ и „Хот липс“, после се намесиха гласовете на дисководещите от онази шантава радиостанция в Синсинати. Говорителят направи реклама на някакви ножове, съобщи телефонен номер и осведоми слушателите от Колорадо, които умираха за комплект от ножовете, че телефонистките имат готовност за обажданията им.

Пол също имаше готовност.

Тя се появи точно когато часовникът в съседната стая удари осем. Носеше две таблетки и чаша вода. Седна на леглото, а Шелдън нетърпеливо се подпря на лакти.

— Най-сетне преди два дни успях да купя новата ти книга — съобщи Ани. Кубчетата лед потропваха в чашата. Звукът го подлудяваше. — „Рожбата на Мизъри“. Луда съм за нея. Интересна е като останалите, дори е по-хубава. Мисля, че е най-хубавата.

— Благодаря — успя да изрече той. Челото му бе обляно от пот. — Моля те… краката ми… умирам от болка.

— Знаех, че Мизъри ще се омъжи за Ян — замечтано произнесе Ани — и смятам, че след време Джофри и Ян ще се сдобрят. Права ли съм? — но веднага го прекъсна: — Не, не ми казвай! Ще го прочета сама. Прави ми удоволствие да чета бавно книгите ти. Струва ми се, че изминава безкрайно дълго време до публикуването на новия ти роман.

Болката пулсираше в краката му и опасваше като стоманен обръч гениталиите му. Плахо бе докоснал тази област и му се бе сторило, че тазът му е здрав, но някак си странно изкривен. Но краката му от колената надолу навярно бяха раздробени — нямаше сили да ги погледне. Достатъчно му бе да види безформените си крайници под завивката.