Читать «Мизъри» онлайн - страница 40

Хоризонтът му се стори близък — зрителна измама, характерна за Скалистите планини, където стръмните склонове ограничават полезрението. Небето бе кристалносиньо, нямаше нито следа от облаци. Гората покриваше като зелен килим склона на най-близката планина. Навярно разстоянието между нея и къщата бе около седемстотин метра, покрити с искрящ сняг. Невъзможно му бе да прецени дали пространството е обработваема земя или ливада. Върху него се виждаше само една сграда: спретнат, боядисан в червено обор. Когато Ани говореше за домашните си животни, или минаваше покрай прозореца на Пол с непроницаемо лице, той си представяше порутена барака, подобна на илюстрация в детска книга за призраци — покривът е хлътнал от снега, който години наред се е трупал върху него, прозорците са мръсни, някои са счупени и на мястото на стъклото е поставен картон; високите двойни врати са откачени от пантите и се люлеят от вятъра. Но тази кокетна постройка, боядисана в тъмночервено и бежово, приличаше на голям гараж на заможен провинциален земевладелец, нарочно замаскиран като обор. Пред нея паркиран джип, навярно купен преди пет години, очевидно отлично поддържан. Встрани стоеше снегорин, облегнат върху саморъчно направена стойка, прикачването му към джипа беше лесно — Ани само трябваше внимателно да докара колата до стойката, за да паснат приспособленията за закачване, и да натисне копчето на таблото. Това бе идеалното превозно средство за жена, която живее сама и не преже да разчита на съседите си (с изключение на онези гадни Родимънови, от които не би приела и залък хляб, дори да умира от глад). Алеята бе идеално почистена от снега — доказателство, че Ани използва снегорина, но пътят не се виждаше от тази страна на къшата.

— Забелязвам, че се възхищаваш от обора ми, Пол.

Той стреснато се огледа. Рязкото движение пробуди болката му, която зациркулира из остатъците от пищялките му и раздробеното му ляво коляно; преобърна се и го прободе, за миг напуснала пещерата си от кости; сетне отново задряма.

Ани държеше поднос с храна — лека храна за болни, но стомахът му изръмжа при вида й. Пол забеляза, че тя носи бели обувки с подметки от суров каучук.

— Да, много е хубав.

Ани постави дъската пред него и нагласи отгоре подноса. Придърпа стола си към леглото му и започна да го наблюдава как се храни.

— Дрън-дрън-та-пляс! Майка ми обичаше да казва, че за човек се съди не по думите, а по делата. Поддържам обора изряден, защото иначе съседите ще се раздрънкат. Непрекъснато се заяждат с мен или пускат слухове по мой адрес. Външният вид непременно трябва да се поддържа. Всъщност работата в обора не ми тежи, стига да я върша ежедневно. Най-щантаво е да предпазя покрива от пропадане.