Читать «Мизъри» онлайн - страница 39

Ани постави дъската пред него.

— Виж как добре пасва — промълви тя и отиде до бюрото, за да вземе подноса с храната.

— Ани, би ли обърнала машината към стената?

Тя се намръщи:

— За Бога, какви са тези капризи?

„Защото не искам да гледам захилената й физиономия цяла нощ.“

— Защото съм суеверен — отвърна Пол. — Винаги обръщам машината към стената, преди да започна да пиша. — Той замълча и добави:

— Всъщност правя го всяка вечер.

— Аха, нещо като: „Ако настъпиш процепа между дъските, ще изпопадат на майка ти зъбите.“ Винаги избягвам да стъпвам върху процепите.

Тя обърна машината и я остави да се взира в стената.

— Така добре ли е?

— Отлично.

— Глупчо такъв — нежно промълви Ани, приближи се и започна да го храни.

26

Сънуваше, че Ани Уилкс се намира в двора на някакъв прочут арабски халиф; караше духове и великани да излизат от бутилки и летеше с вълшебно килимче из двореца. Когато килимът прелетя край него (косата на Ани се развяваше, искрящите й очи наподобяваха суровия поглед на морски капитан, който управлява кораба си сред айсберги), Пол забеляза, че бе изтъкан в бяло и зелено — също като регистрационен номер на щата Колорадо.

Ани крещеше:

— Имало едно време… Това се случило, когато дядото на дядо ми бил малък… Ето историята на едно бедно момче, което… чух я от човек, който… Имало едно време… Имало едно време.

27

Когато се събуди, тя го разтърсваше. Яркото утринно слънце надничаше през прозореца — снегът беше спрял.

— Хайде, сънливко такъв! — изчурулика Ани. — Понесла съм ти кисело мляко и варено яйце; а след това е време за работа.

Пол изгледа напрегнатото й лице и усети, че изгаря от нетърпение; за пръв път усети необикновено, ново чувство — на надежда. Беше му се присънило, че Ани е Шехерезада, едрото й тяло бе обвито в прозрачни одежди, големите й крака бяха напъхани в розови, обсипани с изкуствени камъни чехли с извити нагоре върхове. Тя се носеше върху вълшебното килимче и шепнеше заклинания, които отваряха вратите на вълшебните приказки. Но Пол грешеше, всъщност той беше Шехерезада. Може би ако започне да пише роман, който да се хареса на Ани, може би тя няма да го убие, докато не научи края, въпреки че животинските й инстинкти ще я подтикват да го стори.

Защо да не опита?

Огледа се и забеляза, че преди да го събуди, Ани бе обърнала машината — тя му се усмихваше сияйно с щърбавата си уста, сякаш нашепваше, че Пол има право да се надява, че борбата му е благородна, но в края на краищата всичко е в ръцете на съдбата.

28

Ани изтъркаля инвалидния стол до прозореца: за пръв път от седмици насам Пол усети топлината на слънчевите лъчи. Стори му се, че пепелявосивата му кожа, върху която имаше ранички от залежаването, сякащ си поема дъх от удоволствие и благодарност. Отвътре стъклата бяха заскрежени. Пол протегна ръка и му се стори, че докосва снежна топка. Изпълни го приятно чувство на носталгия, сякаш бе получил писмо от стар приятел.

За пръв път от седмици насам — струваше му се, че са изминали години — погледът му се наслаждаваше на гледка, различна от облепените със сини тапети стени на стаята му, върху които бяха окачени снимка на Триумфалната арка и календарът с пързалящото се момченце, символизиращ безкрайния месец февруари. Струваше му се, че дори да живее още петдесет години, момчето с вълнената шапка винаги ще изниква пред очите му, когато откъсва от календара последния лист от месец януари. Жадно впери поглед към този нов свят; така жадно бе гледал в детството си първия си филм — „Бамби“.