Читать «Мизъри» онлайн - страница 29

— Яж — повтори Ани и той отново усети болка в лявата част на главата си, която го накара да изстене и да се отдръпне.

— Яж, Пол! Събуди се и яж, иначе…

О-о-х! Тя щипеше ухото му.

С мъка отвори очи, сякаш клепачите му бяха притиснати от циментови блокове. Лъжицата моментално се озова в устата му и изля топла супа в гърлото му. Преглътна я, за да не се задави.

Изневиделица — най-забележителният реванш, на който коментаторът е би свидетел, дами и господа — на предна позиция излезе „Гладен съм“. Сякаш първите глътки бяха пробудили стомаха на Пол от хипнотичен транс. Ани едва смогваше да поднася лъжицата към устата му; той шумно сърбаше супата, която изостряше апетита му вместо да го засити.

Смътно си спомняше, че тя бе изнесла зловещата, димяща скара. После бе вкарала някакъв предмет, подобен на количка за пазаруване, или поне така се стори на Пол, който потъваше в забравата, причинена от наркотика. Не бе изпитал нито изненада, нито учудване: та нали гостуваше на Ани Уилкс. Скари, колички за пазаруване; може би утре ще го изненада с таксов апарат за паркиране или с ядрена бойна глава? Щом живее в лудница, трябва да бъде подготвен за всякакви смехории.

Беше се унесъл и едва по-късно осъзна, че количката за пазаруване всъщност е сгъваем инвалиден стол. Той седеше в него, шинираните му крака стърчаха напред, усещаше силни болки в таза, който му се стори подут.

„Сложила ме е в него, докато съм бил в безсъзнание — помисли си той. — Как е успяла да повдигне напълно отпуснатото ми тяло? Господи, колко е силна!“

— Готово! — възкликна Ани. — Доволна съм, че изяде супата. Вярвам, че ще оздравееш. Уви, не твърдя, че ще станеш „чисто нов“, но се надявам, че вече няма да се случи нищо непредвидено. Сега ще сменя мръсните ти завивки, после ще те преоблека и накрая, ако не те боли много и изпитваш още глад, ще ти дам препечен хляб.

— Благодаря ти, Ани — смирено произнесе писателят и си помисли: „Ще те сграбча за гърлото. Само да ми паднеш, ще ти дам възможност да навлажниш с език устните си и да извикаш: «Боже мой». Но само веднъж, Ани. Само веднъж.“

21

След четири часа отново лежеше в леглото и би изгорил всичките си книги, за да получи само едно хапче „Новрил“. Докато седеше в инвалидния стол, не усещаше особена болка — беше се натъпкал с такова количество наркотик, което можеше да приспи половината Пруска армия — но сега имаше чувството, че рояк пчели жилят долната част на тялото му.

Изкрещя много високо — навярно храната го бе подсилила. За пръв път след излизането му от черния облак гласът му се оказа почти нормален.

Много преди Ани да влезе в спалнята, Пол усети, че тя дълго стоя неподвижно пред вратата. Навярно бе откачила и се взираше с празен поглед в дръжката или в ръцете си.

— Ето — този път му даде само две таблетки.

Пол ги погълна, като държеше китката й, за да не разлее водата.

— Купих ти два подаръка от града — съобщи тя, докато ставаше.

— Така ли? — прегракнало запита Пол.