Читать «Мизъри» онлайн - страница 20

— Невъзможно е да е мъртва! — изкрещя Ани Уилкс, като все по-бързо разтваряше и стискаше юмруци. — Невъзможно е Мизъри Частийн да умре!

— Ани, Ани, моля…

На масата стоеше кана с вода. Тя я сграбчи и замахна към него. Студената вода обля лицето му. Кубче лед попадна до лявото му ухо и се плъзна по възглавницата към вдлъбнатината в рамото му. Той мислено видя…

(съвсем ясно)

как Ани запраща каната по главата му и той умира с разбит череп от масивен мозъчен кръвоизлив, докато лежи сред локвата ледена вода, а кожата му настръхва от студа.

Безсъмнено й се искаше да стори точно това.

В последния момент се обърна кръгом и вместо към него, захвърли каната към вратата, където я последва съдбата на купичката от предишния ден.

— Мръсник! — задъхваше се тя. — О, мръсник такъв, как можа?

Пол заговори бързо, напрегнато, блестящите му очи бяха приковани към лицето й — в този миг бе уверен, че животът му зависи от онова, което успееше да каже в следващите двайсет секунди.

— Ани, през хиляда осемстотин седемдесет и първа жените често са умирали при раждане. Мизъри жертва живота си заради съпруга си, заради най-верния си приятел и заради детето си. Духът й вечно ще…

— Не ми трябва духът й! — изкрещя Ани и сви заплашително пръсти, сякаш се готвеше да избоде очите му с нокти. — Искам си нея. Ти я уби! — дланите й отново се свиха в юмруци и тя ги стовари като бутала от двете страни на главата му. Те потънаха във възглавницата, а Пол подскочи като парцалена кукла. Болката в краката го жегна и той изкрещя:

— Не съм я убил!

Ани замря на мястото си и се втренчи в него с потъмнелите си, присвити очи — погледът й отново му напомни за пропаст.

— Естествено, че не си я убил — в гласа й се прокрадна горчив сарказъм. — Но щом не си го сторил ти, Пол Шелдън, тогава кой е виновен за смъртта й?

— Никой — отвърна Пол малко по-спокойно. — Просто взе че умря.

В края на краищата това бе чистата истина. Ако Мизъри бе човек от плът и кръв, полицията положително щеше да го повика, „за да им помогне при разследването“. Нали имаше мотив — беше ненавиждал Мизъри. Намразил я беше още от третата книга, в която бе главна героиня. Преди четири години бе отпечатал на свои разноски книжле, което беше изпратил на дузина близки приятели като подарък за първи април. То бе озаглавено „Хобито на Мизъри“ и в него се описваше веселият уикенд на Мизъри, прекаран в любов с кучето на Ян.

Вероятно би я убил, но не бе го сторил, въпреки че беше започнал да я ненавижда. Смъртта й дори го изненада — беше останал верен на себе си до самия край на баналните приключения на Мизъри и се бе опитал написаното да звучи както обикновено става в живота. Героинята му бе умряла съвсем неочаквано фактът не се променяше от веселия му танц, последвал смъртта й.