Читать «Шримад Бхагавадгита упанишада» онлайн - страница 2

27. и тъстове, другари свои във армиите две. Като съзря синът на Кунти роднини толкова строени,

28. изпълни се със мъка и тъжно каза: „Като виждам, о, Кришна, мойте близки, за бой строени и готови,

29. ръцете ми, краката ми треперят, устата ми пресъхва, тресе се тялото, а пък косите ми настръхват.

30. Гандива от ръцете се изплъзва, изгаря кожата, не мога да стоя, умът ми е разколебан.

31. Зловещи признаци съзирам, о, Кешава, добро не виждам никак в убийството на близки в бой.

32. Победа аз не искам, Кришна, ни царство, нито веселба. Каква е ползата, Говинда, от царство, наслаждения и даже от живот,

33. щом тия, за които желаем царство, веселби и наслаждение, стоят на бойното поле, залагайки живота и имота свой?

34. Учители, бащи и синове, а също дядовци и внуци, тъстове и вуйчовци и шуреи и други още близки.

35. Дори и те да ме убият, о, Мадхусудана, аз тях не искам да убивам — за царствата на трите свята даже, да не говорим само заради земята!

36. Каква ли радост има, Джанардана, тез синове на Дхритаращра да погубим? Грях само ще извършим, зломислениците като убием.

37. Не трябва да изтребваме роднини — синове на Дхритаращра. И ще почувстваме ли радост, о, Мадхава, свойте близки да унищожим,

38. дори ако не виждат, от алчни мисли обладани, в погубването на рода злина и във вражда с приятели — греховност?

39. Не трябва ли, о, Джанардана, да се откажем от греха, щом зло съзираме в разсипването на рода?

40. Щом разрушава се родът, погива родовата дхарма; когато дхармата изчезне, във беззаконие родът потъва.

41. Когато беззаконие царува, Кришна, жените на рода се покваряват, а щом жените са покварени, Варшнея, и кастите се смесват.

42. Това смешение пък води рода и тези, дето го унищожават, в ада. От приношения — вода и зърно — лишени, предците също долу падат.

43. От злодейството на тези, унищожили си рода и кастите объркали, завинаги погива също и родовата и кастовата дхарма.

44. О, Джанардана, чували сме още, че хората от родове, чиято дхарма е унищожена, за вечни времена във ада пребивават.

45. Ах, какъв ужасен грях се готвим ний да сторим, убивайки роднини свои, от алчност удоволствия и царство да добием!

46. Дори ако без съпротива, невъоръжен, на Дхритаращра синовете с оръжие в ръката ме убият — за мен е по-добре!“

Санджая каза:

47. На бойното поле Арджуна изрече тези думи, захвърли лък, стрели, отзад на колесницата приседна, потънал в мъка.

ОМ! Така в свещената Бхагавадгита Упанишада, в науката за Брахма, в писанието за йога, в разговора между Шри Кришна и Арджуна, свършва първа глава, наречена ЙОГА НА ОТЧАЯНИЕТО НА АРДЖУНА.

ВТОРА ГЛАВА

Санджая каза:

1. На него, обладания от жалост, облян във сълзи и треперещ, измъчен и с объркан ум, Мадхусудана ето тези думи рече:

Шри Бхагаван каза:

2. Каква е тази недостойност в теб във този труден миг? На благородник тя не подобава; не към рая, а към позор те води, о, Арджуна!

3. Не ставай малодушен, Партха, това не ти подхожда. Позорната мекосърдечност отхвърли. Стани, о, Парантапа!