Читать «Шримад Бхагавадгита упанишада» онлайн - страница 5

51. Мъдреците, разума обединили, отрекли се на действието от плода, освободени от оковите на вечното прераждане, постигат пълно съвършенство.

52. Когато твоят разум надделее заблудата и мрака, ще бъдеш равнодушен към чутото и към това, което в бъдеще ще чуеш.

53. Щом разумът ти, заслепен преди от шрутите, застане съсредоточен и непоклатим, тогава йога ще постигнеш.

Арджуна каза:

54. Какви са белезите, о, Кешава, на човек, съзнанието на когото в съсредоточеност е пълно? Как този със стабилен ум говори, как седи и как върви?

Шри Бхагаван каза:

55. Човек, когато е премахнал желанията свои от ума си, Партха, насочен в аза и в аза удовлетворен, наричат го човек със съзнание твърдо.

56. Чийто ум сред мъки е спокоен и в удоволствия — с угаснали желания, унищожил страстта, страха и яростта — мъдрец със ум стабилен го наричат.

57. Който непривързан е към нищо и добро и зло посреща без удоволствие и без боязън — съзнанието му е твърдо.

58. Тоз, който отвсякъде отдръпва сетивата, тъй както костенурката свойте лапи — съзнанието негово е твърдо.

59. Когато въплътеният се дръпва от обектите, изгубват сладостта си, защото с тях той не се храни; но вкусът към тях остава. Обаче и вкусът дори изчезва, когато висшето съзреш.

60. А може и човек със различаващ разум, о, сине на Кунти, да се опитва, но сетивата буйни ума му да отнасят.

61. Нека да ги овладее и към мен да се насочи. Човек с разсъдък твърд е този с овладяни сетива.

62. Когато мисли за сетивните обекти, човек привързаност към тях поражда. От таз привързаност страстта възниква, а от страстта се ражда гняв.

63. Гневът заблудата създава, заблудата — объркване на паметта, това объркване — изгубване на разума, на разума крушението пък до падение довежда.

64. Освободен обаче от пристрастие и неприязън, при работа с обектите на сетивата себе си чрез аза контролиращ, той постига чистота.

65. В чистотата страданията негови изчезват. А пък човек със съзнание чисто постига бързо разум твърд.

66. Несъсредоточеният няма разум, нито за битието усет, без усета за битието няма мир, а без мира и щастие е невъзможно.

67. Чийто ум след сетивата ходи, съзнанието му отнесено е тъй, както вятърът отнася лодка по водата.

68. Затова, о, мощноръки, чийто усети са дръпнати на сетивата от всичките обекти, разсъдъкът му е стабилен.

69. Където нощ за всички същества е, будност за съсредоточения става. Което будност е за съществата, е нощ за зоркия мъдрец.

70. Тъй както неподвижно е морето, макар водите да го пълнят непрестанно, така желанията в него се изгубват. Той единствен мир постига, не който удоволствия мечтае.

71. Оставил всичките желания, без страсти, себелюбие и егоизъм, той постига мир.

72. Установяване във Брахма е това, о, Партха. Който стигне там, не се обърква вече. Във него пребивавайки в последния си час постига той тъждественост със Брахма.

ОМ! Така в свещената Бхагавадгита Упанишада, в науката за Брахма, в писанието за йога, в разговора между Шри Кришна и Арджуна, свършва втора глава, наречена САНКХЯ ЙОГА.

ТРЕТА ГЛАВА