Читать «Гордост и предразсъдъци» онлайн - страница 36
Джейн Остин
— Неведнъж съм установявал, че младите момичета не се интересуват от сериозни книги, макар те да са писани единствено за тяхно добро. Признавам си, това ме удивлява! Защото, знае се — няма за девойката нищо по-полезно от хубавото поучение. Не искам да досаждам на младите си братовчедки.
И като се извърна към мистър Бенит, предложи му да изиграят една табла. Мистър Бенит прие и го увери, че много мъдро е оставил момичетата да се пилеят в празните си забавления. Мисис Бенит и дъщерите й поискаха извинение за постъпката на Лидия и обещаха да не се повтаря, само и само да продължи да им чете; ала мистър Колинс ги увери, че не се сърдел на малката си братовчедка и не бил изтълкувал държането й като умишлена грубост; а после седна край друга масичка с мистър Бенит и се приготви да играе на табла.
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
Мистър Колинс беше глупав, а този природен недостатък не бе превъзмогнат нито с добро образование, нито със знатен произход; по-голямата част от живота си бе преживял под наставничеството на своя неук и стиснат баща; и макар да беше завършил университет, съблюдавал бе единствено учението, без ла си създаде там ни едно полезно запознанство. Подчинението, в което го бе възпитал баща му, го бе приучило на смирение, но това смирение напоследък влизаше в силен вътрешен сблъсък със самомнението на този глупак, живущ в усамотение, и с голямото самочувствие, породено от бързото и неочаквано преуспяване. Щастливата случайност го бе представила на лейди Катрин де Бърг, когато енорията на Хънсфорд бе останала без пастор; а сега чинопочитанието пред високата й титла, благоговението пред тази благодетелка, примесени с възхищението към собствената му личност, с авторитета му на духовник и с правата му на енорийски пастор се бяха разбъркали в един хаос от горделивост и раболепие, самомнение и смиреност.
Тъй като вече имаше хубав дом и твърде голям доход, решил бе да се жени; стремежът да се помири със семейството от Лонгборн криеше желанието да си намери и съпруга — възнамеряваше да вземе някоя от дъщерите, стига да бяха толкова хубави и тъй сърдечни, каквито ги представяше мълвата. Така смяташе да поправи — не, по-скоро да изкупи това, че се явява наследник на бащиното им имущество; намираше идеята си за чудесна, приемлива и похвална, а тъй също извънредно великодушна и безкористна.
Плановете му не се промениха и след като ги видя. Милото личице на Джейн потвърди очакванията му и укрепи намерението да отдаде дължимото на старшинството; през първата вечер съответно негова избраница стана тя, На другата сутрин обаче нещата се по-измениха; защото в петнайсетминутния tête-a-tête с мисис Бенит преди закуска, след като й описа пасторския дом и призна желанието да си вземе стопанка от Лонгборн, мисис Бенит, засияла в любезна усмивка, го разколеба в намеренията му към Джейн, която си бе определил. Що се отнасяло до другите й дъщери, тя там нямала думата — не можела да отвърне със сигурност, — но засега поне не мислела, че са заети;
