Читать «Гордост и предразсъдъци» онлайн - страница 34

Джейн Остин

Прекъснаха го с покана да седнат на вечеря; момичетата се спогледаха усмихнати. Но не само те извикаха възторзите на мистър Колинс. Той огледа и похвали и входното антре, и трапезарията, и всички предмети в нея; високата му оценка за всяка вещ би разтопила сърцето на мисис Бенит, да не бе смразяващата мисъл, че ги гледа с очите на бъдещ притежател. Вечерята на свой ред бе също високо оценена; и той поиска да му кажат коя от хубавите му братовчедки я е сготвила тъй възхитително. Но мисис Бенит го постави на място, като заяви рязко, че били достатъчно заможни да плащат на добра готвачка и че момичетата й нямали място в кухнята. Той се извини за нетактичността. Поуспокоена, тя го увери, че не се е докачила; ала той продължи да й се извинява още цял четвърт час.

ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА

По време на вечерята мистър Бенит бе неразговорлив; ала щом прислугата се оттегли, сметна, че трябва да поприказва с госта, и затова подхвана тема, в която го очакваше да се разгърне — подхвърли, че е случил с покровителка. Вниманието, проявено от страна на лейди Катрин де Бърг към неговите желания, грижата й за удобствата му изглеждали забележителни. Мистър Бенит бе попаднал в целта. Мистър Колинс обсипа дамата с похвали. Темата придаде на държането му още по-голяма тържественост и с най-сериозно изражение той заяви, че никога досега не бил срещал подобно отношение от благородник — такава непринуденост и такова благоволение, — както от страна на лейди Катрин, останала доволна и харесала и двете проповеди, които вече имал честта да държи пред нея. Тъй също на два пъти го поканила да вечеря в Розингс, а предишната събота вечерта дори пратила да го повикат за четвърти в играта на карти. Мнозина от познатите му смятали лейди Катрин за горделива, но той самият виждал от нея единствено любезност. Разговаряла с него както с всеки друг благородник; нямала нищо против той да дружи с местното общество, разрешавала му да се отлъчва от енорията за седмица-две, за да навести близките си. Дори благоволила да го посъветва да се ожени час по-скоро, ако намери подходяща съпруга; веднъж го посетила в скромния му пасторски дом; одобрила всички промени, които бил извършил, сама предложила някои подобрения — нови долапи в килерите на горния етаж.

— Колко правилно и колко мило — възхити се мисис Бенит, — изглежда ми много приятна жена. Жалко, че повечето благороднички не са като нея. Наблизо ли живеете, сър?

— Градината, в която е скромното ми обиталище, е отделена само с една алея от парка Розингс, резиденцията на нейно благородие.

— Споменахте, че била вдовица, сър; а има ли деца?

— Само една дъщеря, наследница на Розингс и на огромно имущество.

— Ах! — Мисис Бенит поклати глава. — Тя тогава е по-богата от много други девойки. А какво е момичето, хубаво ли е?