Читать «Бойно поле Земя III» онлайн - страница 12

Л. Рон Хабърд

Твой приятел, Иван (В длъжността Командир на руската база, докато не изнамериш някой американец)…

Каската беше хубава и точно по мярка. На две-три места не беше много гладка. Явно Иван е стрелял по нея, за да я пробва.

Беше изпратил и пакет муниции за АК 47. Джони ги бе посъветвал да пробият по една дупка в края и да я напълнят с термичен експлозив, за да могат да се използват срещу толнепите. Казаха, че можело да стане и бяха започнали да ги приспособяват.

Стормълонг и Джони пристигнаха в зоната за „измиване на метеоритен прах“. Четири жени психлоси здраво работеха, като изсипваха метален прах в огромни вани с живак. Имаха ръкавици и облекла, които ги предпазваха от отравяне с живак.

Когато Стормълонг се захвана с минирането на орбитата, идеята беше да се обучават пилотите и Джони подозираше, че също и да удовлетвори желанието си за безразсъдно летене. Улавяха какви ли не неща. Метеорити и други подобни влизаха в орбита и преди да навлязат с цвърчене в атмосферата, често имаха кристална структура и изглеждаха удивително. Джони почти бе решил да забрани тези разходки. Бяха изпълнили целта си — посетителите бяха смъртно уплашени от магнитните мини. Но Ангъс, който се ровеше във всичко, бе забелязал, че някои от улавяните космически тела имат различна химическа структура.

От известно време насам на небето се разнасяше комета от друга система. Ангъс сподели с Джони, че тя съдържа микроскопични частици от онзи неизвестен метал, който Търл бе използвал като ядро на онази кутия. Ангъс му ги показа на анализатора. Ето, микроскопични следи от метала. Ако метеоритът се бе запалил при досега си с атмосферата, както ставаше в повечето случаи, нищо чудно елементът да бе изчезнал вследствие на топлината. Но „девствените“ късове, които ловяха горе, наистина съдържаха елемента.

Джони дни наред си блъска главата как да извлекат метала, но се сети, че златото, например, може да се „промива“, защото е по-тежко от скалата и отпадъчните вещества.

Психлосите използваха буквално тонове живак в някои от етапите на обработка на рудата. Направиха му проби. Желязо, мед, никел. Повечето от елементите, стрити на прах, бяха по-леки от живака и се носеха на повърхността му в свободно състояние или свързани с други елементи. Но този странен елемент отиваше право на дъното, дори се чуваше отчетлив звук при падането му. Имаше ужасно висока кохезия и частиците се лепяха една към друга. Но съдържанието му в космическите блокове беше много малко и трябваше да разполагат с огромно количество.