Читать «Бойно поле Земя III» онлайн - страница 11

4

Джони наблюдаваше приближаващия се стар орбитен миньорски кораб на Стормълонг. Часовоят изключи атмосферния щит, пропусна самолета и пак го включи. При всяко изключване на захранването се чуваше леко съскане, след което всичко утихваше. От време на време някоя нещастна птичка или насекомо се блъскаха в щита и оставяха перца, крилца, иначе по нищо не можеше да се познае, че има щит. Трябваше да предупредят всички пилоти и да измислят сложна система от сигнали, за да не се разбие някой самолет в него.

Стормълонг приземи стария кораб близо до един метален пулверизатор. Психлосите използваха устройство, което най-напред „размеква“ метала, като разрушава молекулярната кохезия, а след това го пускаха през бронирани валяци, които буквално го разкъсваха и смачкваха. В резултат се получаваше толкова фин метален прах, че ако хвърлиш шепа от него във въздуха, повечето оставаше там под формата на микроскопични частици. Психлосите го използваха при получаване на гориво и муниции.

С помощта на повдиганите на кораба помощник пилотът започна да разтоварва „улова“ в металния пулверизатор. Стормълонг слезе и се приближи до Джони.

— Петдесет и пет тона този път — гордо каза той. — Има още много в орбита. Мислиш ли, че ще ни трябва още?

Джони не бе много сигурен. Занимаваха го други неща. Отидоха в лагера, за да проверят.

Появи се един от будистките комуникатори. Джони винаги се учудваше на начина, по който се движеха. Поставяха дясната си ръка в левия ръкав, лявата в десния, а после придвижваха краката си в нещо като тръс. Раменете им изобщо не мърдаха. Създаваше се усещането, че плуват или свободно се носят по въздуха. До вчера повечето от тях продължаваха да носят жълто-оранжевите си дрехи. Но по тях и по бръснатите им глави можеха лесно да ги различават от въздуха. Иван изпрати значително количество пакети с униформи. Хората му ги шиеха от платове, изпращани от някаква наскоро поправена тъкачница в Люксембург. Униформите бяха зелени и към всяка имаше каска от закален алуминий, също зелена. Джони предположи, че скоро ще могат да облекат цялата войска в такива униформи. В момента будистът носеше една такава. Той се поклони — постоянно се кланяха — и подаде на Джони един пакет. Много съжалявал. Имало толкова работа, че се забавил с предаването. Джони се поклони на свой ред. Беше заразително.

Тръгнаха със Стормълонг из лагера, за да намерят Ангъс. Джони отвори пакета. Беше от Иван. Каска. Зелена като всички останали. Имаше подплънки за ушите. В каската имаше и писмо (продиктувано на някой Координатор).

…Скъпи Маршал Джони,

Хората от твоето село пристигнаха и са много щастливи, а също и ние. Доктор Алън успя да накара стария Джимсън да се откаже от някаква трева, която дъвчеше и изглежда, че ще живее. Всичките ти хора те поздравяват. Том Смили също те поздравява. Докараха конете ти тук и сега се учат да говорят на руски (майтап). Но са добре. Позанимах се с Блоджит и вече може спокойно да бяга. Човек винаги трябва да се грижи за конете. Преместихме будистката библиотека долу и сега е на сигурно място. А що се отнася до каската, ще ми се да мога да ти кажа, че в нощта преди да тръгнеш ме посети един ангел и ми каза, че трябва непременно да я носиш. Чувствам се неудобно да ми благодариш с писмото, което ми изпрати. Не беше моя заслугата, че съм ти спасил живота, макар че бих го направил по всяко време. Затова не мога да приема благодарността ти. Нямаше никакъв ангел. Просто знаех, че в онези планини могат да ти измръзнат ушите. Тази каска не бие толкова на очи. Дори не й сложих звездичка. Като пишеш на Криси, поздрави я от мен. Надявам се, че някой се грижи за дрехите ти.