Читать «Крадци на лица» онлайн - страница 7

— Да излезем някъде тази вечер — каза Уесли с мил глас. — Къде би искала да отидем? В „Ла Петит“? Или на бира и скара при „Бени“?

— Ще размразя някоя от готовите супи. — Избърсах си очите и казах заеквайки: — Не съм много гладна, а ти?

— Ела тук — каза той нежно.

Размекнах се в прегръдките му, а той ме притисна до гърдите си. Устата му имаше солен вкус, като се целувахме. Винаги се учудвах, че тялото ми още е толкова гъвкаво. Облегнах глава на него, а наболата му брада се потъркваше в косата ми. Беше побеляла като плажната ивица, която знаех, че няма да видя тази седмица. Нямаше да ходим на дълги разходки по мокрия пясък, нямаше да водим дълги разговори по време на вечерите в „Ла Пола“ и „Чарли“.

— Мисля, че трябва да отида да видя какво иска тя — казах аз накрая.

Бях сложила глава на неговия топъл, влажен врат.

— В никой случай!

— Аутопсията на Голт я правиха в Ню Йорк. Нямам снимки.

— Кари знае много добре кой съдебен лекар е правил аутопсията на Голт.

— Щом знае, защо ги иска от мен? — промълвих аз.

Очите ми бяха затворени. Бях се облегнала на него.

Той помълча малко, целуна ме пак по главата и ме погали по косата.

— Знаеш защо — отговори той. — Сплашва те, разиграва те. Точно това, което хора като нея умеят да правят. Иска ти се да й набавиш снимките, за да види Голт накълцан на кайма. Да може да си фантазира и да измисли пак някоя щуротия. Крои нещо, а най-лошото, което можеш да направиш, е да реагираш по този начин.

— А какво значи това КИСМУГ (Кари иска снимки от мястото на убийството на Голт)? Какво е това? Като в обявите, когато търсиш нещо ли?

— Не знам.

— А „едно фазанско място“?

— Нямам представа.

Стояхме още дълго при портала на тази къща, която смятах за единственото мое убежище. Бентън свърза живота си с мен, когато вече не беше консултант при големи, заплетени случаи. Знам, че му беше неприятно, когато казвах „аз“ за това или „мое“ за друго, макар и да знаеше, че не сме женени и нищо, което имахме по отделно, не принадлежеше и на двама ни. Бях преполовила живота си и нямах желание да деля припечеленото по съдебен път с никого, включително с любовника си или със семейството си. Може би така изглеждаше, че съм егоистка и вероятно бях такава.

— Какво ще правя, като заминеш оттук? — Уесли се върна пак на темата.

— Иди с колата до Хилтън Хед и си купи хранителни продукти — отвърнах аз. — Вземи повече бира и уиски. Повече от друг път. И плажно масло, орехи от Южна Каролина, домати и лук от Видалия.

Очите ми отново се напълниха със сълзи. Прочистих гърло.

— При първа възможност ще взема самолета и ще дойда при теб, но не знам докъде ще стигнем с това следствие в Уорънтън. Вече сме имали такива случаи, не ни е за пръв път. Половината време ти си зает, другата половина — аз.

— Мисля, че животът ни е шибан — прошепна ми той на ухото.

— Изглежда, че и ние по някакъв начин го искаме така — отговорих аз и почувствах някакво непреодолимо желание за сън.

— Може би.

Той се наведе към устните ми и плъзна ръце по любимите му места.

— Нещо много лошо ще се случи по време на този съдебен процес — промълвих аз.