Читать «Вълнуващи нощи» онлайн - страница 134

— Не съм ти разкрил всички причини, поради които поисках да организираш този бал.

Милисънт го погледна объркано.

— Така ли?

— Нямам и намерение да го направя. Повярвай ми, по-добре е да не знаеш подробностите. Но тази вечер няма да имам време да се занимавам с Кори и той сигурно ще се запита защо. — Робърт я погледна умолително. — Знам, че имаш предостатъчно други задължения, но те моля един-два пъти да танцуваш с него и да се опиташ да отклониш вниманието му от мен. Даже пофлиртувай, ако ти е приятно. Убеден съм, че знаеш как.

Сърцето се блъскаше лудо в гърдите й. Ами ако Робърт знаеше, че тя е влюбена в Кори? Ами ако й се подиграваше?

Не бива да мисли така за него. Той имаше нещо друго наум.

— Аз не умея да флиртувам. — Не й беше приятно да го признае, но нямаше как. По-добре Робърт да я ласкае с неща, които не бяха верни. — Не знам как се прави.

Робърт избухна в тих смях.

— Добре, не флиртувай с него. Усмихвай се и се прави, че всяка дума, излязла от устата му, те поразява. Той е повърхностен човек. Ще повярва, че си възхитена от него, и ще падне в краката ти.

— В залата сигурно ще има много момичета, които ще са по вкуса му…

— Няма друга като теб, Милисънт, Чувал съм го да казва, че имаш прекрасна фигура. Облечи се така, че да я подчертаеш. Ти имаш най-прекрасната усмивка на света. Подари му няколко усмивки. Освен това ти се носи славата, че не се поддаваш на флиртове. Гарантирам ти, че като разбере как да завладее крепостта, недостигната от никого, веднага ще се втурне да те преследва. — Робърт стисна окуражително ръката й. — Ще направиш ли това за мен, скъпа сестро? Ако не можеш, ще се наложи да търся друг начин да ангажирам вниманието му, но надали ще е толкова ефективен.

— О, разбира се, че ще го направя. Аз… радвам се, че мога да ти помогна. — Милисънт пое дълбоко въздух и изпита чувството, че е изкачила висока планина и въздухът на върха е разреден.

— Много добре. — Робърт се изправи гъвкаво. — Искам още веднъж да кажа колко се възхищавам на твоята смелост и инициативност. Вярвам в теб. Сега си отивам и те моля да не забравиш какво си ми обещала. Не се отделяй от него!

— Ще го направя. — Милисънт го проследи със замаян поглед. На вратата Робърт се обърна още веднъж.

— Моля те, не ми се сърди, но си позволих да поръчам на мистрес Дуб рокля за теб. Тя е много добра шивачка и ме увери, че ще се погрижи за всичко. Ако роклята не ти хареса, не се притеснявай. Каквото и да облечеш, ще си най-красивата.

Той излезе и Милисънт остана сама, притиснала ръце към сърцето си. Той й се възхищаваше? Наричаше я смела и инициативна? Беше забелязал, че в отсъствието му е управлявала сама имението? Че е ръководила домакинството? И я ценеше? Това беше невероятно.

Допреди минути беше убедена, че е невидима за него. Че колкото повече време минава, толкова по-невидима ще става. Че накрая всички ще започнат да гледат през нея.

Но сега Робърт й беше казал нещо друго и по някаква незнайна причина бе изразил възхищението си от нея.

Тя стана и се запъти към спалнята си.