Читать «Вълнуващи нощи» онлайн - страница 126

— Вече е светло — пошепна безсилно тя. — Дано не ме види някой.

След тази нощ вече не можеше да има съмнение какво е направила. Като се погледна в огледалото, срещу нея стоеше жена с подути устни и разрошена коса, с невероятно чувствено излъчване. Беше и малко смутена, защото бе направила неща, които никога не бе смятала за възможни. И им се беше наслаждавала… заедно с него. С Робърт.

Погледите им се срещнаха в огледалото и лицето й пламна от смущение. А може би и от спомена за преживяното удоволствие. О, не, това беше невъзможно. Между краката си усещаше рана. Никога вече не би могла да го приеме. Въпреки това тялото й копнееше за него, сякаш не й беше останала и искрица разум. Сигурно беше така, защото ако в този момент Робърт посочеше към леглото, тя щеше да го последва и да му се отдаде без нито една мисъл за своята гордост и съсловните си предразсъдъци.

— Прибери се в стаята си. Ще заповядам да ти донесат нещо за ядене и после ще се наспиш хубаво.

— Невъзможно. — Въпреки изтощението възбудата я държеше в ноктите си. Вероятно защото беше въодушевена от факта, че е захвърлила цялото си възпитание през борда. И защото имаше любовник.

— Трябва — каза Робърт. — Тази вечер искам да изглеждаш свежа и бодра и да омаеш с чара си полковник Оугли. После ще се преоблечеш бързо, ще гримираш лицето си и ще се превъплътиш в Кармен Мендоса. Щом срещнеш полковника, ще му изиграеш сцената, която рисува драматичното му въображение.

— Знам. Прав си.

— Животът на Валдемар зависи от теб. Тържеството на справедливостта зависи от теб. Аз… аз ти имам пълно доверие. — Пръстите му се заровиха в косите на тила й. — Никога не съм срещал жена като теб, едновременно умна, талантлива и красива. Искам да се грижа за теб през остатъка от живота си.

Господи! Тя го обичаше!

Естествено, че го обичаше. В това нямаше ни най-малко съмнение. Чувството към него я бе въвлякло без съпротива от нейна страна в тази опасна ситуация, в тази измама. Не познаваше истинския Робърт, но беше пламнала от любов към него и това беше опасно. Много опасно.

Любовта правеше нещата още по-страшни.

— Ще направя, каквото искаш. Ще спя, колкото мога, и през останала част от деня ще бъда на твое разположение.

— Много добре. Съжалявам, че те държах твърде дълго будна.

Тя се изчерви. Не само че беше останала твърде дълго будна, ами и беше правила много други неща.

— Тръгвай. Ще те отведа в спалнята ти. — Робърт говореше с тихия, дълбок глас, от който костите й се превръщаха в мед. — Ще се погрижа никой да не ни види.

— Нас ли? — Кларис се събуди от транса си, завъртя се тревожно в ръцете му и го погледна. — Не бива да идваш с мен. Ако някои ни види заедно, ще избухне скандал.

— Наистина ли мислиш, че ще те оставя да вървиш сама по моравата и по дългите коридори на къщата? — Той я погледна дълбоко в очите. — След всичко, което стана между вас?