Читать «Вълнуващи нощи» онлайн - страница 124

Хълбоците й се надигнаха сами и се устремиха към ръката за да имитират прастария ритъм на сливането. Опита се да каже нещо и едва позна гласа си.

— Какво имаш… предвид? Мислех си, че съм… изпитала нещо.

— Това ли? — Той промени позата си и легна между краката й. Тя усети ерекцията му в слабините си. На лицето му изгря усмивка. — Това беше много добре. Още малко, и мога да експлодирам в теб. Желая те, но аз те пожелах още в момента, когато те видях за първи път.

— Тогава го направи… за мен. — Тя искаше да посегне към него, да го притисне към себе си и да се слее с тялото му, но той задържа ръцете й.

— Не, още не. Едва когато не можеш да чакаш повече. — Раздвижи хълбоците си и връхчето на пениса му се плъзна по гладката, влажна кожа. В тялото й бушуваше буря. Сякаш изненадан от силата на възбудата й, той затвори очи. — Толкова е хубаво да усещам кожата ти. Тя е като жива коприна и аз не мога да й се наситя. Никога няма да получа достатъчно от теб.

Почти хълцайки, тя се надигна срещу него, за да ускори сливането.

— Робърт…

Преди да е успяла да каже още нещо, той я целуна. Още една от дивите, настойчиви целувки, които замъгляваха сетивата й, отнемаха й дъха и я превръщаха в същество, което принадлежеше само на него.

След малко отдели устни от нейните и се изсмя тихо.

— Ти си страхотна, макар че не знаеш какво правиш. Отвори очи.

Кларис не бе усетила кога е затворила очи. Вдигна с мъка натежалите си клепачи и видя лицето му точно пред своето.

— Гледай ме! — заповяда той и се плъзна надолу по тялото й. Тя очакваше целувки по гърдите си, по корема… Но не, той имаше наум нещо съвсем друго. Като осъзна това, тя изписка и се опита да се отбранява.

Той я натисна с ръка на леглото. Тя се опита да затвори краката си, но той вече беше между тях. Вдигна коленете й и я принуди да опре стъпала на матрака.

Тя се извиваше безпомощно под него, без да знае бои ли се от предстоящото или го желае. Вероятно и двете. Или нито едното от двете? Опря се на лакти, надигна се и погледна надолу към него.

— Моля те…

— За какво ме молиш? — Устните му милваха мястото между краката й. — Да те целувам? Това и правя.

Раздели с език срамните устни и зацелува меката, влажна кожа. Това беше… това беше прекрасно. А не би трябвало да й харесва. Би трябвало да е смутена. Шокирана. Ала насладата надви всички други чувства. Той движеше устни бавно и с наслада, отново и отново, сякаш търсеше нещо. И при всяко повторение треперенето й се усилваше. Тялото й се тресеше неудържимо. Кожата й ставаше все по-чувствителна. Когато най-сетне устните му се сключиха около подутия клитор и го засмукаха внимателно, Кларис преживя оргазъм, който изличи всички мисли и съмнения.

Тя изпищя. Това беше много за нея, твърде много. Дробовете й пареха, кръвта й се бе превърнала в разтопено желязо. Където беше в контакт с чаршафа, кожата я болеше, сякаш не можеше да понесе докосването.