Читать «Невинни лъжи» онлайн - страница 4

Вратата на малката кола се отвори. Иззад кормилото се появи женска фигура. Не беше облечена в униформата, която носеха останалите членове на персонала. Носеше строг черен костюм с пола, черни обувки с висок ток и голяма дамска чанта.

Определено не е от тези места, помисли си Джейк. Това беше Аризона и сега беше юли. По това време на годината всички се обличаха небрежно-елегантно в най-добрия случай.

Той тихо се придвижи към предната част на верандата. Когато стигна до дълбоката сянка на една от каменните колони, носещи издадения покрив, спря. Подпря рамо на стълба и изчака развитието на събитията.

Тънките токчета на новодошлата отекнаха по паветата на алеята. Жената тръгна решително към главния вход, където я очакваше Майра. Джейк забеляза, че мрачният черен костюм очертаваше малки, стегнати гърди, тънка талия и ханш, който, технически погледнато, бе прекалено щедър за иначе дребната фигура. На него обаче формите на тялото й му се сториха съвсем добри, технически погледнато или не. Харесаха му.

Тя спадаше към жените, след които се обръщаш, за да ги погледнеш отново, въпреки че не са красиви. Поне той би погледнал повторно такава жена. А дори и трети път, реши Джейк. Големите проницателни очи, гордо вирнатият нос и решителната брадичка впечатляваха и въздействаха някак необичайно. Светлините на лампите се отразяваха от лъскавата тъмна коса, стегната на кок на тила.

Но не видът й привлече изцяло вниманието и всичките му сетива. В нея имаше нещо, което не зависеше от физическата привлекателност. Усещаше се в начина, по който се движеше, в ъгъла на раменете и наклона на главата. Присъствие. Много силно присъствие. Щеше да е грешка да подцени тази жена.

Автоматично каталогизира и анализира данните, които сетивата му събираха, както правеше винаги когато ловуваше.

Тя не беше плячка. Беше нещо много по-интригуващо. Беше предизвикателство. Не би могъл да вкара такава жена в леглото с ласкателства. Тя би взела решението в зависимост от критериите, които сама определяше. Щеше да има сблъсък на воли, някакви преговори, вероятно няколко конфликта.

Усети как кръвта завира във вените му.

Майра застана на пътя на жената. Джейк видя, че тя е изоставила ролята на учтива домакиня. И без да е екстрасенс, човек можеше да долови напрежението и неприязънта, струящи от нея. Първите думи, които се отрониха от устата й, му подсказаха веднага колко сериозен е проблемът.

— Какво правиш тук, Клеър? — попита Майра.

По дяволите! Джейк мислено прелисти досието, което му бяха дали да прочете, преди да го изпратят в Стоун Кениън преди две седмици. Нямаше грешка. Точната възраст, точният пол, точното количество враждебност от страна на Майра.

Това беше Клеър Ланкастър, другата дъщеря на Арчър, зачената в една кратка тайна връзка. Анализаторите на вероятностите от „Джоунс и Джоунс“, фирмата за парапсихични разследвания, наела го за тази работа, бяха преценили, че възможността Клеър Ланкастър да се появи тук, докато той работи под прикритие, е под десет процента. Което просто доказваше, че дори и екстрасенс със специален интерес към теорията на вероятностите е безсилен, когато трябва да се предвиди поведението на една жена. Ако се бе опитал да гадае по простичкия старомоден начин, щеше да постигне по-добри резултати.