Читать «Невинни лъжи» онлайн - страница 2

Елизабет се поколеба за миг при вратата на кафенето, оглеждайки малката тълпа. Клеър понечи да вдигне ръка, за да привлече вниманието й. Не очакваше Елизабет да я познае. В крайна сметка за нейната работа нямаше статии в лъскавите списания, а снимките от сватбата й определено липсваха от светските страници на вестниците. Изобщо не беше имало сватба, в интерес на истината, но това беше друг въпрос.

За нейно удивление обаче, Елизабет спря да оглежда помещението веднага щом забеляза Клеър, която седеше в ъгъла. После тръгна към нея през лабиринта от маси.

Моята сестра, помисли си Клеър. Позна ме, точно както и аз бих я познала, дори и без да съм виждала снимката й.

Когато Елизабет се приближи, Клеър видя трудно прикривания ужас в лешниковите й очи.

— Слава богу, че дойде — прошепна Елизабет. Красивата кожена чанта се разлюля леко в здраво стиснатите й пръсти.

Напрежението и несигурността на Клеър изчезнаха за миг. Изправи се и прегърна сестра си, сякаш се познаваха цял живот.

— Всичко е наред — успокои я тя. — Всичко ще се оправи.

— Не, няма — прошепна Елизабет, задавена от сълзи. — Той ще ме убие. Никой не ми вярва. Мислят ме за побъркана. Всички смятат, че е идеалният съпруг.

— Аз ти вярвам — каза Клеър.

1.

Джейк Солтър стоеше в сенките на дългата веранда и всичките му сетива — и нормалните, и паранормалните — бяха насочени към пустинната нощ. Внезапно усети, че косъмчетата на тила му настръхват. Първият признак, че нещо скоро ще изложи на опасност цялата му внимателно изградена стратегия.

Ловецът в него предупреждаваше да не пренебрегва това смущаващо усещане.

Зловещият индикатор за надвиснало бедствие прие формата на малка, компактна кола, която се появи на претъпкания паркинг пред голямата къща на Глейзбрук.

Задава се нещо лошо. Или нещо много, много интересно. Ако съдеше по опита си, двете неща често вървяха заедно.

— Изглежда, е някой закъснял гост — каза Майра Глейзбрук. — Не знам кой може да е. Сигурна съм, че всички поканени са вече тук, освен тези, които се извиниха, че няма да присъстват.

Джейк наблюдаваше малката кола, която се придвижваше бавно. Шофьорът си търсеше място за паркиране сред редицата скъпи седани, тежки джипове и лимузини, задръстили алеята. Като плъх, който приближава оазис в пустинята, където вече са се събрали много планински лъвове.

„Желая ти късмет“, помисли си Джейк.

На широката, описваща кръг алея пред голямата къща не бе останало никакво свободно място. Семейство Глейзбрук имаха гости тази вечер. Арчър и Майра Глейзбрук наричаха ежегодния си юлски коктейл „Партито на пустинните плъхове“. Тази вечер тук присъстваха всички важни особи от благоденстващата общност на Стоун Кениън, Аризона, които не бяха избягали от безмилостната лятна жега на някое място с по-хладен климат.

— Трябва да е някой от фирмата за кетъринг — предположи Майра, наблюдавайки малката кола с нарастващо неодобрение.