Читать «Дворът на хилядата слънца» онлайн - страница 34

И тогава дойде ударната вълна на взрива. Още преди звукът да е заглъхнал съвсем, взводът затрополи по рампата, зави и спринтира към отломките на доскорошния „Ковенантър“. Армъс само погледна потрошената сграда и три мисли пронизаха мозъка му: пожар, оцелели и бърза помощ. И след като си го помисли, се задейства. Макар в развалините на бара да не се виждаха никакви пламъци, той блъсна с металния си юмрук бутона на пожарогасителя и в сградата се изсипа цял тон бяла пяна. Изрева на хората си да награбят всеки инструмент, който им е подръка, и натисна микрофона си да извика бърза помощ. Спря се, когато линейката се издигна над пасажа и засъска към бара. Това пък какво търсеше тук? Още не я беше извикал! Но време за губене нямаше; той откачи шанца си от колана и се хвърли в руините след хората си.

Втора книга

Люнет

Глава 7

„Скъпи Стен,

Здрасти, друже. Сигурно си изненадан, че ти се обаждат таквиз като мен. Е, искрено твоят най-после кацна на така заслуженото меко. Тая служба, бих добавил, подобава на човек от клановете с толкова висок ранг. Старши сержант Алекс Килгър! Ха, капитане! Бас слагам, че никога не си мислил, че ще доживееш този ден!“

Стен невярващо изгледа писмото. Килгър! Не можеше да го познае без задръстения му шотландски акцент. Но пък, разбира се, Алекс не можеше да пише с фъфлене. Засмя се и отново зачете.

„Разбира се, един старши сержант не може да порка в префърцунените офицерски клубове с някакъв надут капитан, но приличната халба тъмно си е прилична халба тъмно и се пие много по-гладко, когато не я викаш ти. Никога не бях виждал такъв клан гъзолизци като тиловаците, дето са ми тука. Макар че не ги разубеждавам да се откажат от тая практика. Сигурен съм, че да купиш халба за старши сержанта е церемония с древна и свята традиция по тия места.

Откровено казано, тоя тур взе да ми изтънява повече от чиния хагис на кембълско кръщене. Властите, дето ме цвъцнаха като главен уредник на скапания «Музей Богомолка». Както добре знаеш, на човек му трябва сертификат само за да види фоайето на това забравено от бога място, тъй че нямаме много посетители. Само разни червенобузи чиновничета по сигурността, дето са им щракнали скапано скъпите билети на път за някой комарджийски ад. Макар че имаше едно моме… Е, все едно. Един Килгър няма да целува и да разправя после, особено когато гаджето е с по-висок ранг.

Все едно, ето че съм тук и изпълнявам най-безопасната службица в цялата ми шибана кариера като един от черните гардове на Императора. Ще ми превърти скапаният мозък, казвам ти. И единственото, което все още ме пази да не откача, е, че ти едва ли се чувстваш по-добре на оная твоя фръц-фръц работа на вашия Първичен свят. Боя се, че никога вече няма да е същото, след като разбишкаха хубавия ни екип — старата Богомолка 13. Те по-добре да пенсионират набора, казвам ти, иначе някой ще трябва да дава обяснения на един Килгър.