Читать «Дворът на хилядата слънца» онлайн - страница 147
Алън Кол
Твърде късно за петнайсетте купчинки въглен, останали от преторианците.
Стен и бойците му затичаха през полустопения коридор, за да намерят Императора.
Глава 55
Марр и Сенн се бяха укрили във фурната на една грамадна сонична печка. Когато започна касапницата, двамата се намираха в просторната кухня-неръждавейка на лайнера и щом чуха воя на алармената система, благоразумно решиха да останат настрана.
Сенн се сгуши до Марр и промълви с трепет:
— Като приключат, ще хванат и нас и ще ни убият. — Погали с нежност козинката на верния си любовник. — Ех, нищо. Беше хубава любов, нали?
Марр изведнъж се изправи в цял ръст и викна:
— Да им го начукаме!
— Трябва ли? — попита Сенн.
— Единственото, което знаем, мили — каза Марр, — това са кухните. И ако тези брутални човеци превземат
И започна подготовката за последния сблъсък. Сенн разбра какво е намислил и също скочи, изтрил от ума си всякакви мисли за нежна смърт.
Започнаха с фурната. Беше висока три метра и също толкова на ширина. Вътре имаше много решетки за готвене и въртящ се грил, който можеше да издържи цял бик. Нагревателят бе широколъчев проектор — приличаше донякъде на голяма камера, поставена на хидравлични повдигачи. Когато фурната се включеше, дебелите защитни врати автоматично се затваряха и проекторът се плъзваше над храната, като сипеше залпове ултразвук, за да опече каквото е сложено за печене.
Първото, което направи Марр, бе да строши обезопасяващия ключ. След това двамата напрегнаха мускули над сонарния нагревател.
Пред кухнята изтрополяха ботуши, двамата се обърнаха и видяха влезлия заднешком в огромното помещение Вечен император. Влачеше Танз Суламора и отвръщаше на огъня през вратата. Половин секунда по-късно видяха първо шамбелана, после двамата останали живи гурки. Рам Синг Рама и Агансинг Раи ревяха предизвикателно срещу преследвачите и ги засипваха с огъня на улигъните си.
Преторианците изпратиха ответен залп и двамата залегнаха. Стените от неръждаема стомана на кухнята засъскаха, покриха се с нажежени мехури и започнаха да се топят.
— Насам — извика Императорът и поведе малката си група към аварийния изход. Точно след него имаше тунел, водещ към главния складов отсек и машинните помещения.
Тропотът на преторианските ботуши ги последва. Рам извика и падна, след като зарядът на един уилигън го посече в корема. Преторианците нахълтаха и хукнаха след групата на Императора, която току-що се беше вмъкнала в аварийния изход.
Без колебание Сенн сви тялото си на космато кълбо, изтърколи се от фурната, в която се криеха с Марр, натисна бутона „Паропочистване“ и отново скочи във фурната.
От дупките на стените засъска пара. Санитарните сензори моментално анализираха участъка за чужди — в смисъл биологични — обекти, след което забълваха гореща пара към нахлуващите организми.
Единадесетимата преторианци отвориха едновременно усти да закрещят. Дробовете им се изпълниха с гореща пара под високо налягане и бяха сварени преди звукът да стигне до устните им. Плътта им се изду и кипна, мехурите запукаха и потекоха.