Читать «Дворът на хилядата слънца» онлайн - страница 142

Стен потърси подходяща реакция и я намери бързо.

— Скапани римляни!

След което отново насочи вниманието си към предупредителните екрани.

„Сан Яцинто“, който се придържаше откъм слънцето спрямо пропадащата гемия, изравни орбитата си с преобръщащия се в празното пространство кораб и се приближи. След това един офицер доброволец, с визьор, включен на максимална непрозрачност, пренесе кабела до един от прикачващите блокове на „Монтебелло“. След това долната лебедка на унищожителя придърпа двата кораба един към друг.

Лавоне беше предположил, че въпреки имперските конструкторски наредби люковите системи на „Монтебелло“ няма да съвпадат с неговите, затова беше приготвил тръбата-хармоника. Тя се изду и се разтегна, намести се и залепна херметично към входния люк на „Монтебелло“.

Лавоне, офицер който държеше на принципа „командирът води на първата линия“, беше облякъл скафандъра и чакаше пред люка на „Сан Яцинто“. Зад него в скафандри стояха двайсет души. Люкът, един проход и една каюта бяха пригодени за очакваните обгорели членове на екипажа на „Монтебелло“.

— Всички, затворете скафандрите — нареди той и всички щракнаха лицевите предпазители.

— Отворете външния люк.

— Външният люк се отваря, сър.

Въздухът от люковата камера изсвистя към тръбата и атмосферното налягане се изравни. Лавоне хвана кабела, минаващ през центъра на тръбата, и прихващайки се с ръце, се приближи до люка на „Монтебелло“.

Отвори го, след което заедно с главния медицински офицер пристъпиха вътре. Лавоне набра аварийния код, позволяващ двете люкови врати да се отворят едновременно, и изчака налягането отново да се изравни. Беше готов почти за всичко — нулева атмосфера с пръснали се човешки тела; овъглени мъже и жени, бъркотия, хаос. Почти за всичко.

Това, което видя, бяха трима мъже. Всички носеха имперски униформи. Слабият мъж отпред имаше отличителни знаци на капитан в Имперската гвардия. И тримата държаха уилигъни, насочени в гърдите му.

Лавоне зяпна, но преди да успее да се съвземе, капитанът заяви:

— Имперска служба, командир. Поемам командването на кораба ви!

Глава 51

Заседателната зала бъкаше от дипломати. Беше тъпкана с таански контингент и имперски адютанти. В най-отдалечения ъгъл се беше свил самият Император и разговаряше с лорд Киргиз и Танз Суламора. Подчинените от двете страни стояха в очакване на последната дума. Дали щеше да има споразумение, или предстоеше война?

Ако членовете на таанската делегация можеха да надзърнат в главата на Императора, когато пристигнаха за финалната среща, нямаше да има никакви въпроси, Всички, от най-низшия таански лорд до самия лорд Киргиз, бяха облечени в официална униформа — смарагдовозелени плащове, червени куртки и зелени панталони. Куртките бяха отрупани с разноцветни лентички и десетки подрънкващи медали.