Читать «Дворът на хилядата слънца» онлайн - страница 139

— На мен ми се струва чудесно — бързо отговори шамбеланът.

Суламора обаче помисли дълго. После бавно кимна.

— Би трябвало да стане.

— Адски се надявам — каза Вечният император. — Защото ако не стане…

Лампата до люка замига.

Ледох се намръщи недоволно и пипна ключа за връзка.

— Свързочен офицер, сър.

— Това заседание не трябваше да се…

— Адмирале — каза Императорът, — може да е онова, което очаквам.

Ледох отвори вратата.

Дежурният комофицер не знаеше дали да отдаде чест, или да се поклони на Императора, поради което се изложи глупаво — направи нещо средно между двете.

Императорът не забеляза — надяваше се, че сигналът е от Стен, че му съобщава, че е заковал конспираторите, изпекъл ги е и е готов за предаването им на таанците.

— Ъъ… сър — каза офицерът и реши за по-лесно да предаде съобщението на адмирал Ледох. — Този сигнал не е от източника, който очаквахме. Сигнал за бедствие. Нашият сателит го е уловил случайно.

Ледох изруга и взе разпечатката.

— Дай да го видя — каза Императорът и Ледох му подаде листа.

Според радиосигнала търговският кораб „Монтебелло“ се намираше в окаяно положение; брой светлинни години, изчислено спрямо радиопулсара NG 467H. Взрив на гориво на борда, всички офицери ранени, повечето членове на екипажа изгорели, молба за незабавна помощ от всеки приемащ кораб.

— Смотаняци! — каза Императорът. — Некадърници. Опитали са някоя икономична инерционна орбита и не могат да намерят изхода в килер със запалена факла.

— Ваше величество — намеси се Суламора. — В момента стават много по-важни неща от няколкото изгорели космически безделници.

Императорът вероятно щеше да вземе същото решение. Но типично за него, Суламора го изрази погрешно и Императорът за миг се върна над хиляда години назад, когато той самият не беше много повече от „космически безделник“.

— Лейтенант — обърна се той към комофицера. — Предайте това съобщение на командващия. Предайте му заповедта ми да изпрати незабавно един разрушител.

Този път лейтенантът само отдаде чест и бързо се изниза от каютата с височайшата особа.

Императорът се върна към въпроса.

— Сега, адмирале, ще бъдете ли така добър да вложите всички тези наши разумни идеи в подходящия дипломатически дракх, за да не помисли лорд Киргиз, че сме кретени?

Глава 50

— Благодаря, господин Дженкинс. Имам курса.

„Как да го нямам, по дяволите — помисли командир Лавоне, след като вахтеният му офицер отдаде чест и отстъпи. — Нали тая въшлива игрална машина, която ни помага да стоим настрана от ГГС-тата, ми казва какво да правя.“

Отново провери компютърно-вероятностния екран, който определяше курса.

— Нав-координата занулена?

— Занулена, сър — отвърна дежурният му офицер.

— От нула… курс ляво трийсет и пет градуса, долу четиринайсет градуса.

— Курс ляво трийсет и пет, долу четиринайсет.

— Вторичен двигател… четвърт скорост.

— Вторичен на четвърт скорост.

Лавоне стисна палци и се помоли дано в следващите няколко секунди да не стане нещо необичайно, например да се сблъскат с друг кръстосвач.

— Включете двигател.