Читать «Дворът на хилядата слънца» онлайн - страница 129

Но тогава започнаха Войните на Мьолер и Ледох се оказа въвлечен в организирането и ръководенето на десантите в системата Крайс. Приключи операцията си брилянтно — за разлика от сина си, който бе освободен от командването след Сарагоса.

Ледох протестира срещу решението на комисията, но без полза. В този момент му се искаше да отиде при сина си и да му каже какво ще се случи — че разумът рано или късно ще надделее.

Но не можеше да намери подходящите думи.

Преди да ги намери, синът му умря. Самоубийство.

Две седмици след като чу за смъртта му, Ледох подаде рапорт за оставка, с което хвърли Имперския флот в шок. Тъй като десантите на Крайс бяха едно от малкото светли петна във Войните на Мьолер, това предлагаше отлична възможност за Мик Ледох да бъде повишен в адмиралисимус.

Конспирацията можеше да се избегне още тогава, ако някой бе разбрал за връзките на Ледох с Джейдис. Но Мик Ледох стриктно се придържаше към стария и доста тъп войнишки девиз: „Никога не се обяснявай и никога не се оплаквай“.

Хората, изкарали повечето си живот в компания, трудно се справят с пенсионерската самота, и в това отношение Ледох не беше по-различен. Оттеглянето от действителна служба само му даде възможност да се изтяга в мързел и да се отдава на мрачни мисли. А унинието го доведе до заключението, че причината за смъртта на сина му, причината за влошаването на нещата, което бе забелязал в Империята след Войните на Мьолер, както и причината за собственото му нещастие е самият Вечен император.

Шестата видеолента на Кай Хаконе, изградена около допускането, че адмирал Роб Джейдис е бил истински герой и изкупителна жертва, подпали искрата.

Останалото — от използването на мрежата му на старо куче, за да се върне от пенсията си на висш пост в имперския персонал, през привличането на умния полковник Фоли за негов приятел с Хаконе, до изграждането на октоподоподобните връзки на заговора — изглеждаше съвсем логично.

Или щеше да изглежда, ако на някой историк бъдеше позволено да порови какво се е случило през тази година на Първичен свят.

Но вместо него в една стая на старото селско кръчме седяха двама полицаи, двама войници и един моржоиден психолог, зяпнали в двата дисплея на компютъра: баща и син.

Във век, в който трансплантациите на крайници бяха нещо толкова обичайно, колкото преливането на кръв, и всеки медик трябваше да знае необходимите фактори, за да избегне отхвърлянето, гениите шаблони автоматично се записваха за всеки член на имперската военна машина, също както кръвната група се записваше още от хилядолетия.

Стен най-после стана, угаси екрана, помисли дали да не си сипе малко и с неохота се въздържа.

— Заповеди за групата — обяви той. — Хайнис, искам пълна ударна сила на разположение. Кай Хаконе да бъде осигурен незабавно. Имперска заповед за арестуване. След като го приберете зад решетките, всички останали конспиратори в списъка на Рюкор да бъдат спипани и задържани безшумно.

Помълча и добави:

— Сержант Килгър.

— Аз!

— Двамата с теб сме за двореца.

И Стен и Алекс тръгнаха към единствената комуникационна линия с Императора.