Читать «Дворът на хилядата слънца» онлайн - страница 121

— Четири. Може би пет.

Стен се усмихна насила на приближаващия се противник.

— Как те викат, приятел?

— Тарпи, ако на някой изобщо му пука.

Стен кимна и тъпата усмивка се задържа на лицето му.

— Имаш ли нещо общо с тоя ръждясал варел?

— Сигурно. Тоест, ако имаш работа с него, имам.

— Аха. Ние с моя авер търсим нещо евтинко. Нещо, което можем да шитнем.

Тарпи с ленива усмивка отвърна:

— Става. Трябва само да говориш със собственика. Да вземеш разрешение и така нататък.

— Сега! — изсъска Алекс.

Стен вдигна уилигъна и пусна къс откос към Тарпи, залегна и се превъртя зад купчината корабно желязо. Един куршум изтрещя в корпуса зад него; отнякъде се чу болезнен вик.

— Прав бях, момче — извика Алекс от другата страна. — Определено бяха пет плъхчета. Сега са четири.

Тарпи се беше добрал до укритието. Стен заоглежда района за другите.

По плочата под тях се чуха стъпки и той погледна надолу в празното между „Заара Варид“ и металното разклонение. Точно под него имаше някаква голяма и много скъпа яхта. Един от катилите на Тарпи го дебнеше отдолу. Цялата ситуация приличаше на игра на триизмерен шах. Противникът можеше да ти излезе от всяка страна, а също така отгоре и отдолу. Стен даде знак на Алекс. Той държеше левия фланг, а Стен — десния. Първо трябваше да се погрижат за главорезчетата и след това за Тарпи.

Чу силно изтупване и видя как Алекс скочи десет метра надолу към следващия закотвящ гравиклон. Над Стен имаше стълба, водеща към по-горната палуба, полуприкрита от силните ветрове с извит метален заслон. Стен направи две стъпки встрани, за да може да стреля, след което скочи към стълбата и започна да се катери. Адски се надяваше да няма никой на стрелкова позиция. Присвил гръб под въображаемите мерници, той заскача като маймуна нагоре по металните стъпала.

Забеляза задника на първия почти моментално, докато се скриваше зад корпуса на закотвения гравипланер. Мъжът наистина се опитваше да заеме позиция. Стен го застреля право в червата.

После продължи нагоре — оглеждаше се за друг и съзнаваше, че вероятно все още играе играта на Тарпи. По тромавото им лазене личеше, че хората на Тарпи са неопитни смотаняци. Ако Стен беше на мястото на Тарпи, щеше да ги използва за параван: пушечно месо за него и Алекс. Това щеше да осигури на Тарпи пълен контрол. Тогава щеше да излезе на открито.

Чу шепот малко по-нагоре и погледна. Тарпи? Едва ли. Изчака стъпките да стихнат. Който и да беше, намираше се до горивна цистерна. Една тръба водеше от цистерната към закотвения съд и Стен едва успя да различи ръбестите контури на робозареждача, наместващ тръбата. Стъпките се изместиха леко встрани и мъжът горе зае позиция.

Пристанищните правила забраняваха присъствието на борда преди зареждане. Стен се прицели внимателно в цистерната — молеше се собственикът на съда, който и да е той, да е спазващ законите гражданин. След което натисна спусъка.

Изригнаха пламъци. Стен направи крачка встрани и скочи надолу към „Заара Варид“. Превъртя се инстинктивно — очакваше ответен изстрел. Щом стъпи на пода, нещо черно и овъглено, и много малко човешко прелетя покрай него без никакъв звук — просто нещо черно, със зяпнала червена дупка на мястото на устата.