Читать «Дворът на хилядата слънца» онлайн - страница 106

Главното изходно устройство, което Колинс бе включила в компютърната система, се намираше в най-голямото помещение на „Синия бхор“ — апартаментът „Крал Джили“. Алекс пристъпи в помещението и се постара отчаяно да не се държи като животно и да държи погледа си по-настрана от мускулестия й, оформен като ябълка задник. Над него фигурата й леко се стесняваше, прецени той с пресъхнали устни, до подходящите дамски пропорции, преди да разцъфне пищно в най-великолепните възможни рамене и гръдна структура. Такава гледка можеше да накара един шотландец да се сети какво крие под карираната си пола. Тя бе най-красивата жена, която беше виждал.

Колинс се извърна от екрана и му хвърли поглед, който разтопи сърцето му, както и някои други участъци.

— Можем ли малко да поотложим пиенето? Всеки момент ще получа нещо по връзката.

Алекс беше готов да й даде всичко на света.

— Ами то и аз май не съм много жаден, моме — изграчи с пресъхнало гърло. — Е, докъде стигнахме?

Лиз се обърна към компютъра, отново потънала в работата.

— В момента въртим два шаблона за търсене. Първият е най-труден.

— Заара Варид?

— Последните думи на Стинбърн. И дотук не означават нищо, където и да проверим. Тоест навсякъде. Минахме през няколко хиляди езика. През всяка енциклопедия. През религиозни трактати. През всичко.

— Може да е…

— Покриваме всички възможности. Бедата е, че „всички възможности“ означава адски много време, дори с тая система. — Тя се усмихна нежно на главния терминал на грижливо обмислената си компютърната мрежа.

Алекс се разтопи отвътре и съжали, че не е компютър.

— Моме, не мислиш ли малко да си отпуснеш малкото умче с малко ейлец?

Наведе се небрежно на масата, крепяща изходния екран, като внимаваше да не пусне ръка по приятно закръгления й кръст. Лиз се усмихна през рамо и на Алекс му се стори, че стаята светна. Сърцето му винаги подскачаше при тази нейна рядка усмивка и кръглото му зачервено лице засия като на херувимче.

— Мисля, че скоро ще се доберем до нещо — отвърна Лиз.

Алекс примижа срещу думите и цифрите, извиращи по екрана. Трябваше да разсее мислите си, за да може да следи бързия бяг на данните. Накрая схвана.

— Май покойният доктор Стинбърн ви кацна на мерника.

Лиз кимна въодушевено. Алекс я обичаше още повече, когато е на лов.

— Да, кацна! Виж това. Регистрилал е няколко фиктивни фирми. Базирани на гранични планети. Всеки път, когато е получавал нова работа или консултантство, ги е прекарвал през една от фирмите.

— Просто данъчна шашмичка — каза Алекс.