Читать «Сенки в мрака» онлайн - страница 10

Но когато се бе съвзела, бяха продължили да разговарят тихо до ранни зори. Леля Лусинда имаше вътрешни резерви от сила, които призова, за да осигури бъдещето на Дейвънпорт. Обичният й Дейвид, наследник на Дейвънпорт, беше мъртъв. Джанет, единствената й не по-малко обична дъщеря, нито имаше наклонностите, нито желанието да поеме огромната отговорност. Джанет беше мълчалива и отнесена, а очите й бяха потъмнели от болка, която така и не отзвуча. Уеб подозираше, че причина за това е бащата на Джеси — който и да бе той. Джеси беше незаконородена и Джанет никога не бе съобщила името на бащата. Мама казваше, че скандалът бил страхотен, но Дейвънпортови се мобилизирали и висшето общество на Тоскана било принудено или да приеме майката с детето, или да се изправи лице в лице с отмъщението на Дейвънпортови. И тъй като Дейвънпортови бяха най-богатото семейство в северозападната част на Алабама, можеха да си го позволят.

Но сега, след като и двете й деца бяха мъртви, леля Лусинда трябваше да опази семейната собственост. Не ставаше въпрос само за Дейвънпорт — диаманта в короната, а и за ценни книжа и акции, недвижимо имущество, фабрики, права върху полезни изкопаеми и добив на дървен материал, банки, дори ресторанти. Цялата собственост на Дейвънпорт се нуждаеше от доста пъргав ум, който да е наясно с нея, както и от определена безмилостност, за да я управлява кадърно.

Уеб беше ни четиринайсет, но сутринта, след дългия среднощен разговор с леля Лусинда, тя бе поканила адвоката в кабинета, бе затворила вратата и бе определила Уеб за следващ наследник. Той беше Талант, а не Дейвънпорт, но бе внукът на обожавания от нея брат, а и тя самата бе Талант, така че пречката не бе кой знае колко голяма. Може би, тъй като Джеси бе започнала живота си с толкова явна всеобща неприязън, леля Лусинда винаги бе заявявала открито своето предпочитание към Джеси за сметка на Роана, но любовта на леля Лусинда не беше сляпа. Колкото и да й се искаше да не е така, тя съзнаваше, че Джеси е прекалено непостоянна, за да поеме юздите на едно толкова голямо предприятие. Ако й се удадеше възможност, най-много за пет години Джеси щеше да докара семейството до банкрут.

Роана, единствената друга пряка наследница, изобщо не влизаше в сметката. Първо, беше само на седем, и второ — бе напълно неуправляема. Не че детето бе непослушно, а просто сякаш имаше особената дарба да предизвиква неприятности. Ако някъде наоколо в рамките на петстотин метра имаше локва с кал, то Роана непременно щеше да намери начин да влезе в нея — но само ако бе облечена в най-хубавата си рокля. Ако носеше скъпи нови обувки, съвсем случайно щеше да стъпи в купчина конски тор. Непрекъснато преобръщаше, изпускаше или разливаше всичко, което попаднете в ръцете й или се намираше в близост. Единственият й неоспорим талант беше влечението й към конете. Това беше голям плюс в очите на леля Лусинда, тъй като самата тя обичаше животните, но за жалост влечението не даваше основание Роана да бъде по-приемлива за ролята на главна наследница.