Читать «Смъртен страх» онлайн - страница 7

— Но баща му умря на седемдесет и четири, а Седрик беше само на петдесет и шест! — възкликна през сълзи жената. — Какъв е смисълът на пълните изследвания, щом мъжът ми почина само три седмици след тях?

— Съжалявам — все така меко отвърна Джейсън. — Но нашите възможности за предсказване на събитията все още са доста ограничени. Знаем това и се стремим да дадем най-доброто от себе си…

Госпожа Харинг изпусна една дълбока въздишка, раменете и потръпнаха и се приведоха напред. Джейсън ясно видя как гневът я напуска и на негово място се появява мъката, неописуемата мъка. Когато отново проговори, в гласа и се появиха треперливи нотки. — Знам, че сте направили всичко възможно — прошепна тя. — Моля за извинение…

Джейсън се наведе и сложи ръка на рамото и — слабичко и безпомощно под тънката копринена рокля.

— Знам колко ви е трудно — прошепна той.

— Мога ли да го видя? — преглътна сълзите си тя.

— Разбира се — отвърна Джейсън, изправи се и и подаде ръка.

— Знаете ли, че Седрик се беше записал за преглед при вас? — попита госпожа Харинг, докато крачеха по коридора. В ръцете и се появи хартиена кърпичка, с която избърса очите си.

— Не — поклати глава Джейсън.

— За следващата седмица — тогава беше първата свободна дата… Той не се чувстваше много добре…

Джейсън изпита нещо като леко смущение, настроението му стана защитно. Беше сигурен, че не е пропуснал нищо съществено, но човек никога няма гаранции срещу евентуално съдебно дело.

— Имаше ли оплаквания от болки в гърдите? — попита на глас той, след това махна към вратата на Кардиологията.

— Не, не… Оплакваше се от други неща, най-вече от умора…

От устата на Джейсън излетя едва доловима въздишка на облекчение.

— Ставите го боляха — продължи госпожа Харинг. — Имаше проблеми и с очите… Вечер почти не можеше да шофира.

Проблеми с шофирането на тъмно? В главата на Джейсън звънна предупредителна камбанка, въпреки че подобен симптом нямаше нищо общо с инфаркта.

— Кожата му стана суха, косата му започна да пада — продължаваше да изрежда жената насреща му.

— Косата непрекъснато се подменя — механично промърмори Джейсън. Беше ясно, че дългият поменик от оплаквания няма нищо общо с масивния инфаркт на мъжа и. Протегна ръка и бутна тежката врата на отделението, после отстъпи крачка встрани, за да пропусне госпожа Харинг. Изравни се с нея и и посочи съответния бокс.

Седрик беше покрит с чисто нов бял чаршаф. Госпожа Харинг положи тънката си кокалеста ръка върху главата му.

— Искате ли да видите лицето му? — попита Джейсън.

Госпожа Харинг кимна, сълзите и отново рукнаха. Джейсън дръпна чаршафа и отстъпи назад.

— О, Господи! — простена жената. — Изглежда точно като баща си, когато умря! — обърна се и през сълзи добави: — Нямах представа, че смъртта състарява толкова много…