Читать «Дългият изгрев на Ена» онлайн - страница 17

Ала сега му бяха нужни не само хора, които да разбират поставената пред тях задача, а съратници, готови да поделят с него тежкия товар на отговорността, тъй като това, което беше замислил, нямаше прецедент в практиката на Федералния космически флот.

Докато очакваше сътрудниците си, даде повторна команда на робота чистач. Навсякъде се стелеше дебел пласт прах, в ъгъла се търкаляха дори парчета от счупена ваза.

„Щом приключа с «Ленинград», веднага ще се заема с отдела за вътрешна кибернетика“ — твърдо реши той като гледаше с раздразнение как непохватният робот изсипва събрания боклук в ъгъла, където бяха пръснати парчетата от вазата.

Но щом вратата се затвори зад последния от повиканите, щом сложи пред себе си чист лист хартия и извади от горния си джоб измачкания бележник със сребърното моливче, което не намери време да смени с магнитна писалка, всички странични мисли моментално се изпариха от главата му.

— Бих искал да разгледам „Ленинград“.

Забеляза колко ги порази казаното и веднага, без да изчака възраженията им, продължи:

— Разбирам цялата безпрецедентност на това решение, както и отговорността, която поемаме върху себе си.

Говореше така, сякаш вече бяха съгласни с него, сякаш не можеше да има възражения. Известно време те мълчаха, смаяни от чутото. Пръв дойде на себе си Стрехов — завеждащ отдела за товарни превози.

— Рано или късно Съветът ще научи… и тогава…

— Не възнамерявам да крия от Съвета своите действия — прекъсна го рязко Ротанов. — Положението е твърде сериозно, а повикаме ли специална комисия от Земята, тя ще пристигне след половин година. Имам основания да предполагам, че тогава ще бъде късно да изследваме „Ленинград“.

— Но киберите проучиха кораба!

— Знам. Необходимо е още веднъж да се огледа, и то от хора.

— И после да поставим цялата бригада шест месеца под карантина, тъй ли?

— Ако се наложи, ще я поставим. Зависи от това, какво ще открием на кораба.

— Но ние не разполагаме с висококвалифицирани специалисти микробиолози, нито с пространствен биолог.

— Там няма да търсим следи от чужда микрофлора.

— Какво тогава?

„Ако знаех…“ — помисли си той, а гласно рече:

— Ще провеждаме търсенето със скафандри за свръхзащита. Подгответе необходимата апаратура за съставяне на структурни карти на магнитните и електрическите полета на кораба. Ще се помъчим да измерим в границите на възможното и влиянието на кораба върху гравитационното поле на Регос.

— Масата му е много малка…

— Така е, и въпреки това ще опитаме. След огледа цялата апаратура, в това число скафандрите и механизмите, използувани на кораба, да бъдат унищожени. Подгответе съответния акт…

„Ще рискувам, пък да става каквото ще — реши той. — В края на краищата Съветът ще се добере до мен и ще ме скастри за всичко наведнъж. Но през близките шест месеца това нима да им се удаде, пък и аз сам ще отговарям за действията си.“

На Елсон му се струваше, че асансьорът го отнася на края на света. Пред погледа му се мяркаха светещите цифри на етажите: „минус деветдесет и шести“, „минус деветдесет и седми“… Далеч отгоре над главата му бе надвиснала многокилометровата тежест на планетната кора. Дори въздухът тук му се струваше по-гъст, миришеше на изгоряла гума, на нова пластмаса и на нещо гранясало и лютиво.