Читать «Дългият изгрев на Ена» онлайн - страница 16

— Говори направо. Няма да се обидя. — Олег нарочно го предизвикваше, за да го накара да каже всичко до край. Но Ротанов само прокара длан по лицето си, постара се гласът му да не издаде обзелото го вълнение.

— Станал съм по-мъдър, Олег. По-мъдър, а не по-предпазлив. Трябва да почакаш с тази планета.

Късно през нощта, когато се добра до своето жилище на единадесети хоризонт в базата, Ротанов се просна на леглото, без да се съблича. Отдавна не беше изпадал в толкова лошо настроение.

Животът отминаваше, стегнат във веригата от маловажни неща. Полетите към далечните звезди, към чуждите цивилизации, откритията, потресли цялата Федерация, останаха в миналото. Сега той беше само администратор. Един от многото и може би не особено добър. Наистина, научи се да поставя работата над всичко. Научи се и да отказва на приятелите, да не взема безразсъдни решения, които често пъти в сложни положения се оказваха единствено верните.

Ротанов лежеше по гръб, забил невиждащ поглед в тавана. Струваше му се, че десетте бронирани горни хоризонта на базата крепост притискаха гърдите му. Че от тази дълбока стоманена пещера вече никога няма да се измъкне навън към звездите и корабите… Струваше му се, че през безбройните тавани, които го отделяха от небето, вижда един мъртъв, изоставен от хората кораб с тъмни илюминатори. Вижда познатия олющен борд със стопени по краищата ромбове на бронята, с херметически затворени люкове. С изключени електрически вериги и завинаги угаснали двигатели. Кораб, който изобщо вече няма да лети, притаил в себе си тайната, така дълбоко прикрита зад множество въображаеми причини, незначителни факти и още по-незначителни последствия, че няма да успеят да я изтръгнат никога оттам, колкото и да се опитват, и тази тайна ще ръждясва години наред заедно с консервирания кораб, погребана завинаги под камари от ненужни доклади, безполезни комисии, експертизи и разследвания…

В нещо старият му приятел имаше право. Времето отлита безвъзвратно и полека-лека променя нас, решенията ни, мислите ни. Трябва да стане нещо необикновено, което да излезе извън рамките и да разтърси основите, за да прекъсне рутината, похабяваща хората с възрастта. Но такива събития се случват рядко. Много рядко.

Мислите му започнаха да се объркват. Вече бе на границата между съня и реалността. И в този странен полусън му се стори, че за миг видя мълния…

Черна мълния, която се отдели от борда на звездолета и се устреми надолу, към нищо неподозиращата планета…

3.

На следващия ден, щом отиде в центъра за управление, Ротанов повика двамата си заместници по научната и техническата част, както и някои завеждащи отдели. Общо взето, той не ги измъчваше със съвещания, тъй като смяташе, че на една военизирана база ръководството трябва да бъде съвсем опростено и всеки да знае задълженията си. Ако някои проявяваха небрежност, той бързо им намираше подходящи заместници и постепенно създаде квалифициран отряд от добри ръководители на различните служби, тъй че при извънредни обстоятелства отделите можеха да функционират самостоятелно.