Читать «Дългият изгрев на Ена» онлайн - страница 169

— Ако кристалната решетка на камъка е непокътната, няма да има изменения и в записа.

— А какво ще стане, ако Хронар се включи с чужд ключ?

— Не знам, никой досега не е опитвал. Възможно е защитата да влезе в действие. Или Хронар да спре…

— Нека да опитаме.

— Но ако той наистина спре, представяш ли си какво ще стане?

— Мисля, че енергията, която е необходима за поддържането на звездата в полуколапсно състояние, е няколко пъти по-голяма от онова, което може да даде това устройство.

— Равновесието е неустойчиво. Един лек тласък или незначителна промяна на някой от факторите може да доведе до катастрофа.

— Кажи ми вярно ли е, че вашите учени са умеели да предвиждат бъдещето?

— Сред нас понякога се раждаха хора, надарени с особената дарба да проникват в информационното поле на бъдещето. Това е рядък природен феномен, но няма нищо общо с науката.

— Знаеш ли, струва ми се, че познавах такъв човек. Жената, която ми подари този ключ…

— Искаш да кажеш, че е можела да предвижда бъдещето… Че е искала ние…

— Елна, трябва да се помъчим да спрем Хронар. Неговата работа нарушава естествения ход на времето и противоречи на неизвестни за нас скрити природни закони, а това почти винаги води до нещастие. Ние сме длъжни да възстановим равновесието или поне да направим опит. Рано или късно грешките трябва да се поправят…

Известно време Елна го гледаше мълчаливо и той се досети какво става в душата й. Сигурно бе изпълнена с гняв и мъка, че той, чужденецът, искаше с няколко думи да заличи най-голямото постижение на нейния народ.

— Ще дойде време, когато и вие, хората, ще се сблъскате със същите проблеми, ще трябва да ги решавате и тогава…

— Ти естествено си права. Но аз съм сигурен, че не бива грубо да се намесваме в сложните закономерности на природата, ако не сме обмислили добре всички последствия… И после, защо разговаряш с мен така, все едно че още принадлежиш към ренитската цивилизация? Оттогава на родната ви планета изминаха хилядолетия, аз бях там, когато и последният ренит я напусна. Нима сега не принадлежиш към друго племе?

— Какво искаш да кажеш?! — Тя почти крещеше.

— Ти си човек, Елна, и си моя жена… — Той се опита да хване ръката й, но тя се отдръпна.

— Беше само игра. Обряд на един чужд и за двама ни народ…

— Обрядите имат онзи смисъл, който хората влагат в тях… Решавай, Елна. Не знам с колко минути разполагаме. Ето ти камъка. Единствено ти можеш да го поставиш в Хронар. Неговите защитни и изпълнителни механизми познават твоята ръка. Опитай. Разбира се, съществува риск, но той не е по-голям от риска, когато за първи път си включила тази машина… По-всяка вероятност деформираното разкъсано време ще се върне в своето нормално русло. В природата съществуват здрави сили и тя умее да лекува раните.

Сега й каза всичко, почти насила постави в топлата й свита длан ключа от Хронар и се извърна — не искаше да й пречи в тези секунди, когато трябваше да остане сама. И едва след като изскърцаха механизмите на пулта, той отново се обърна към нея. Двете ръкохватки сега бяха поставени на нула в крайно долно положение.