Читать «Човекът с черната маска» онлайн - страница 2
Едгар Уолъс
— Да, трябва да изляза. Много е възможно да отсъствам няколко дни. Вие знаете къде да ме намерите, нали?
— Надявам се, че няма да стане нужда да ви търся в затворническата килия — мрачно произнесе Бинджер.
Джеймс Морлек се усмихна.
— Вижда се, че съдбата ви е готвила друга участ. Сигурно не сте предполагали, че ще станете слуга на касоразбивач?
Бинджер потрепери.
— Моля ви се, не говорете за това. Не споменавайте напразно онова, за което не трябва да се приказва. Честно ви казвам, страхувам се. За бога, не мислете, че смея да критикувам действията ви. Аз не съм забравил, че ако не бяхте касоразбивач, отдавна нямаше да бъда между живите. Вие ме спасихте и аз никога няма да забравя това.
И наистина, Джеймс Морлек бе спасил живота на Бинджер. Една нощ той влезе в универсалния магазин, където Бинджер беше нощен пазач. Готвеше се да проникне от този магазин в съседната банка. Случайно видя Бинджер, който беше паднал през люка от горния етаж и безпомощно лежеше на пода. При падането той се беше ударил силно и двата му крака бяха счупени. Морлек превърза ранения, заряза плана си и веднага го закара в болницата. Бинджер подозираше, че спасителят му беше „човекът с черната маска“, страшилището на всички банки, върху съвестта на когото лежаха много и отчаяно смели грабежи. Инцидентът от тази нощ ги сближи. Джеймс Морлек познаваше хората и веднага разбра, че в лицето на Бинджер е спечелил сигурен и верен човек.
Морлек протегна ръка, взе златната си табакера и запуши.
— Може би е съдено в най-близките дни да стана достоен член на обществото, Бинджер — каза той и дръпна от цигарата си.
— Дай, боже! Аз всеки ден се моля на Всевишния за това — отбеляза доста сериозно Бинджер. — Вашият занаят не е хубав. Постоянно изчезвате по цяла нощ. Това е вредно за здравето. А в качеството си на стар войник ще ви кажа: честността е най-хубавото нещо на този свят.
— Наясно съм с това. А сега слушайте какво ще ви кажа. Наредете на шофьора да ме чака в автомобила на ъгъла на Албмеръл стрийт. Ще дойда там към два часа през нощта. Вие стойте близо до автомобила, но не се приближавайте твърде много. Осветете номера, регистриран в Оксфорд, а съсекския номер го скрийте под седалката. Не забравяйте също да набавите няколко сандвича и термос с кафе. Това е всичко!
Бинджер едва доловимо прошепна:
— Желая ви успех, господарю — и излезе.
— Да се надяваме, че ще имам — каза Морлек, като си наметна черен плащ и сложи инструментите по джобовете си.
Нощният пазач на Депозитната банка, която се издигаше на Бърлингтън стрийт, разполагаше с табуретка, на която от време на време си почиваше и подремваше. Тази табуретка имаше едно завидно преимущество — беше само с един крак. Щом пазачът задремваше, тя изгубваше равновесие и се премяташе на тази страна, на която клюмваше пазачът. Но човешката природа е досетлива и изобретателна. След известно време пазачът откри, че неприятното свойство на табуретката може да се премахне, ако се опрат лактите на коленете, а табуретката — на стената. В това положение пазачът можеше спокойно да дремне, без да падне на земята.