Читать «Перла в черепа» онлайн - страница 44

— Господаря, храната ни е доста скромна — промърмори малко поуспокоено момчето. Всъщност, в тези размирни времена народите на Европа бяха привикнали често да сменят своите господари, та окупацията на Гранбретан не беше нещо непознато. Злобата и яростта на хората от Гранбретан, ето кое обаче беше новото именно от това се боеше и мразеше момчето, очаквайки да получи сурово правосъдие от един толкова знатен гост от Гранбретан.

— Ще приема каквото имаш. Ако желаеш, можеш да запазиш най-добрата си храна и вино. Това, което искам, е да се наспя и да задоволя глада си.

— Сир, взеха най-хубавата храна, която имахме. Ако не…

Хоукмун му даде знак с ръка да замълчи.

— Това не ме интересува, момче. Послушай какво ти казвам и така ще ме обслужиш най-добре.

Той огледа стаята и едва сега забеляза, че в тъмните ъгли седяха още няколко мъже и надигаха тежки глинени чаши, като избягваха да срещат погледа му. Хоукмун се отправи към средата на стаята, и се настани на една малка маса, като преди това съблече пелерината си и изтупа праха от ботушите и дрехите си. Вълчата маска захвърли на пода да пейката — доста необичаен жест за един благородник от Тъмната империя. Той забеляза изненаданите погледи на мъжете и когато не след дълго до ушите му стигна развълнувания им шепот, даде си сметка, че са зърнали Черната перла. Момчето се върна са чаша светла бира и ситно нарязани късове печено свинско и след като го опита, Хоукмун си каза, че наистина най-вкусната храна на света е най-простата. Той изяде месото, допи бирата и поиска да го отведат в отреденото му помещение. Още щом влезе в бедно обзаведената стая, Хоукмун се съблече, изкъпа се, пъхна се сред грубите чаршафи и заспа.

Ала през нощта го обезпокоиха, макар да не разбра отначало какво го е събудило. Нещо го накара да стане и да доближи прозореца. В следата на двора, огрян от лунна светлина стоеше конник с пълна бойна униформа, спуснал забралото на шлема си. Стори му се, че различава отблясъка на мрамор и злато. А после странният рицар подкара коня си и изчезна от погледа му.

Хоукмун се върна в леглото, но дълбоко в себе си чувстваше, че тази среща има някакво особено важно значение. Този път заспа дълбоко, ала на сутринта, когато си спомни странното видение, не знаеше дали е сънувал, или пък не. Ако това беше сън, щеше да е първият, откакто го бяха заловили. Той се намръщи докато се обличаше, неспособен да реши загадката, след това вдигна рамене, слезе в страноприемницата и поиска да му поднесат закуска.

Едва привечер Хоукмун достигна Кристалния град. Къщите, изсечени от чист планински кварц, трептяха като живи, озарени в безброй багри и навсякъде се виждаха стъклени украшения, с които знатните граждани на Пари кичеха не само къщите, но и впряговете си. Толкова красив бе този град, че дори военачалниците на Тъмната империя го бяха оставили непокътнат и бяха предпочели да го завземат чрез измяна, загубвайки няколко месеца, вместо с пряка атака.