Читать «Второ пристигане на Малкия принц ((Приказно пътешествие за деца и възрастни))» онлайн - страница 5

— Какво ли? — замислила се непознатата. — Като идвах насам, се пречупи тояжката, на която се опирам. Преди да залезе слънцето, трябва да си потърся друга, за да се върна в селото.

Малкия принц подал своето бастунче, което веднага блеснало от доброто му намерение да го подари:

— Приеми го за спомен от мен! Бих искал да те пренася бързо и лесно навсякъде, където пожелаеш! — той отправил очи към небето и въздъхнал. — Бих искал също така тази твоя опора да бъде вълшебен жезъл, за да изпълнява всичките ти желания…

Момчето замълчало, защото знаело, че Всемогъщият Дух невинаги изпълнява човешките мечти.

— Че какво повече от това да си пожелая? — старицата първо решила, че нищо друго не й е потребно. Но като помислила още, добавила: — Бих искала да изпратя писмо на децата си — сигурна съм, че мислят за мен, но са далече; пътуването дотук е скъпо, а аз не мога да отида при тях…

Малкия принц извадил от торбичката си лист и писало, записал всички думи, изтръгнати от душата на самотната жена, и й обещал, че до три дни писмото ще стигне до децата й в големия град зад девет планини и един океан.

— Кой си ти все пак? — попитала го възрастната жена.

— Аз съм един от онези, които Всемогъщият Дух изпраща при хората, за да се изпълняват добрите желания на сърцата им. Ти поиска най-малките, но най-съкровени неща, затова сам ще ги изпълня и ще получиш отговор.

Като нямала друго, старицата подарила на непознатия странник пречупената тояжка, с която се подпирала по пътя към хълма с поляните. Той благодарил за дарението… И ни го показа, защото винаги го носеше със себе си.

Щом Малкия принц наближил долината отвъд океана, отдалече видял в небето кълба дим, подобни на изригващ вулкан, затова решил, че е сгрешил посоката. Все пак внимателно приближил мястото, което му се струвало опасно — нали на неговата планета двата вулкана понякога правели пакост, като изхвърляли сажди и пушек? Но като приближил, се смаял, че кълбата дим не идват от кратера на вулкан, а от комините на заводи, които хората били изградили за производство на различни неща, полезни за тях. Опитал се да избегне няколко от комините, ала попадал на нови и нови, от което разбрал, че по тези места животът много се е променил.

— И какво ли правят с толкова пушек? — от изумление почти забравил защо е пристигнал тук. Вдигнал се отново високо над града, извадил от торбичката си телескопа, с който успявал да надзърне дори отвъд звездите, а сега, като погледнал надолу, дъхът му спрял — многото шум и пушек се издигали от магистралата за автомобили. Летящият принц премествал обектива встрани и виждал заводи за производство на храни, стомана, кораби, самолети, автомобили, оръжие, вестници, дрехи, ракети, детски играчки…

— Чудно защо децата и внуците на жената с трите овце са поискали да се преселят в това одимено място?

Недоумявал Малкия принц и насочил обектива си към хората в автомобилите на магистралата и се стъписал, че всички са притиснати към седалките с ремъци, а единият им крак, с педал на газта, ги кара да бързат, да изглеждат напрегнати като в състезание, което на всяка цена трябва да спечелят… После се опитал да открие хора в заводите за производство на земни блага; приближил лицата им чрез телескопа, а те му се сторили още по-уморени, сякаш станали част от машината, на която работели. В кратките паузи за почивка брояли пари, видимо разговаряли помежду си грубовато, сякаш са без душа… Ала най-изумен гостът на многомилионния град останал, когато в далечината съзрял завод за производство на оръжие; то трябвало да унищожава оръжието на други хора и дори самите хора! „Поселниците в тази долина наистина са неразбираеми!“ — смутило се порасналото момче от сахарската пустиня, тъй като си спомнило, че неговият приятел Екзюпери също е бил военен пилот по време на последната война по земята на хората: „Защо ли са така объркани задачите на великаните, потънали в дъното на опасния вулкан?“ — питало се дълго момчето с телескопа…